5.3. Водата – източник на живот

Водата играе много голяма роля както в човешкия организъм, така и в организма на всички животни и растения. В организма на човек с тегло 65 кг се съдържат до 40 литра вода, около 25 л се намират в клетките и 15 л – в междуклетъчните пространства и извънклетъчните течности. Съдържанието на водата донякъде намалява с напредването на възрастта: при тримесечния плод тя е до 95% от общото тегло, при новородените – 85%, а при възрастните – 70%. Всъщност организмът не различава болните или здравите клетки. Той различава само младите и старите клетки. А по какво се различават те една от друга? Само по съдържанието на вода в тях. Ние всъщност не боледуваме, а изсъхваме, окисляваме се и губим вътреклетъчна и извънклетъчна течност. Когато в клетката се нарушава водният баланс, тя започва да старее, да се окислява и умира. Постоянството на вътрешната среда на организма, включително и на съдържанието на водата е едно от главните условия за нормалното му състояние. В същото време водата в организма има строго структурирана форма и това е доказано от съвременната наука, структурата на водата е близка до кристалната структура на леда.

Един японски учен е изучавал водните кристали на снежинките и е бил поразен от това, че всяка снежинка има собствена структура, която не прилича на другите. Той е изучавал процесите на превръщане на водата в сняг и е открил постоянно движение в центъра на кристализацията на снежинките. В тънките тръбички, в които водата не е замръзнала, се наблюдава същата циркулация, както в организма на животните или в стъблото на растенията. С други думи, структурата на протоплазмата на клетката и леда е организирана по един и същ начин и се подчинява на същите закони, както и при циркулацията на кръвта или растителните сокове. Това за пореден път потвърждава наличието на единство при живите организми.

Другата важна характеристика на водата в организма ни е нейното рН, което определя характера на химичните и биологичните процеси, които се извършват във водата. Съкращението рН се разшифрова като „потенциален водород”, т.е. рН е характеристиката на концентрацията на водородните йони. Кръвта винаги има рН=7,45, рН на слюнката – 6,8-7,6, лимфата – до 7,6, т.е. течната среда на организма е алкална. Най-малките промени в тези показатели водят до появата на проблеми със здравето на човека. Когато състоянието на нашата течна среда е киселинно, ние ставаме по-слаби, но състоянието ни се подобрява, когато то започва да се променя от киселинно към алкално.

Основните процеси, които осигуряват функционирането на организма, са окислително-възстановителните реакции, т.е. реакциите, свързани с предаването или присъединяването на електроните. Енергията, която се отделя при тези реакции се изразходва за осигуряване на нормалното функциониране на организма. Един от основните параметри на окислително-възстановителните реакции е окислително-възстановителният потенциал (ОВП) на средата. ОВП на вътрешната среда на човешкия организъм винаги е помалък от нула: от -30мВ до -70мВ. С други думи, всички клетки в организма ни са заредени и се захранват от малки „батерии”, които като часовник осигуряват ефективната им работа.

Под въздействието на неблагоприятни фактори в човешкия организъм се образуват свободни радикали, ендотоксини и др., които нападат клетките и им отнемат електроните. В резултат на това зарядът на клетките пада, процесите на обмяната в тях се нарушават, организмът се износва, остарява и жизненоважните органи не функционират както трябва. По този начин ние изяснихме, че човешкият организъм се състои от вода – структурирана, алкална и с отрицателен заряд.

Промените в който и да било от тези параметри могат да доведат до появата на различни заболявания или патологични състояния. Поради тази причина ние започнахме да се интересуваме от водните разтвори, с помощта на които може да се нормализира вътрешната среда на човешкия организъм. По принцип, приготвянето на такава вода става с помощта на водопроницаема преграда и електролиза. При това във водата задължително трябва да има разтворени соли, защото в противен случай електрическият ток няма да минава през нея, тъй като дестилираната вода е добър диелектрик. Анодната вода (близо до положителния електрод) или анолитът се насищат с кислород и придобиват окислителна способност, нейната рН достига условните 3-4 единици, а ОВП се повишава до +1100 мВ. Водата, която се намира близо до катода (отрицателния електрод) се алкализира, като от него се отделя водород. Стойността на рН се повишава до 10-11 единици, а ОВП намалява до – 800мВ. Върху анода могат да се образуват и други окислители с помощта на разтворените соли и поради тази причина, анодно активираната вода (анолитът), наричана по народному „мъртва”, притежава добри дезинфекционни и антисептични свойства, стимулира биологичното окисляване, спомага за непряката електрохимична детоксикация на организма чрез окислително хидроксилиране на токсините и отпадъците на хидрофобната природа. Медицинскобиологичните изследвания показаха, че неутралният анолит намалява болезнените усещания, тъй като има аналгезиращ ефект. Предимствата на неутралния анолит се състоят във високата му бактерицидна активност, уникалната комбинация от промиващи свойства и широкия диапазон от антибактериално въздействие, високата биокаталитична активност, обусловена от преструктурирането на водата в организма, което позволява при лечението на редица заболявания да не се предписват на пациента скъпи антибиотици. Неутралният анолит избирателно въздейства върху микробиоценозата, като унищожава предимно патогенната и условно- патогенната микрофлора. Това се потвърждава от тестовете върху плъхове (дисбактериоза на червата) и върху хора (колпит).

Що се отнася до т.нар. „жива” вода, т.е. „катодната” вода или католита, то тя стимулира регенеративната функция на клетките в организма, като оказва благоприятно влияние върху метаболитните процеси и имунната система. Освен това католитът има силно жлъчегонно и уриногонно действие. Приемането му също така елиминира болката и облекчава извеждането на камъни от бъбреците. Католитът работи като генератор: той лесно прониква в клетките и носи в себе си голям брой свободни електрони, които дава на клетките, като по този начин ги зарежда и възстановява техния заряд. Известен е следният факт. Японският учен-геронтолог Ишихара е провел изследвания в села с голям брой дълголетници, както и на места с малко дълголетници и е анализирал солния състав на водата, която са използвали жителите. В селата, където рН на водата е била в алкалния диапазон, е имало висок процент дълголетници, а там, където рН е бил в киселинния диапазон, продължителността на живота е била по-ниска. В селото, където хората живеели по-дълго, водата е съдържала повече йони на Са, отколкото на К, Na, и Mg. Според учения, високото рН и наличието на йони на Са в питейната вода спомага за дълголетието и именно такава вода (католит) се получава при електролизата. За нормализиране на алкално-киселинния баланс в организма ние препоръчваме да се използва йонизирана вода, получена чрез йонизатор на вода или кана за йонизирана вода А. А. Альохин, специалист в областта на електроактивацията на водата и водните разтвори, е получил няколко авторски свидетелства за уреди за нейното производство. Междувременно японската фирма „Jodica Со.“ Ltd разработва уред-воден йонизатор, произвеждащ от обикновената чешмяна вода алкална вода, която може да се пие без предварително преваряване и да се използва за приготвяне на чай, кафе и други напитки. Най-интересното е, че разработеният от японците уред представлявал почти пълно копие на уреда на А. А. Альохин от 60-те години, който така и не е намерил признание в нашата страна. В брошурите на японските фирми активираната алкална вода се препоръчва за вътрешна употреба при диабети, хипертония, заболявания на бъбреците, подагра, уртикария, алергични заболявания, включително астма, стомашни и чревни заболявания. Киселата вода е предназначена за външно използване при изгаряния, възпалителни заболявания на кожата, както и в козметичната практика.

Днес в световната практика вече не се отрича принципиалната полза и възможността за широкото използване на активираната вода като профилактичен и лечебен препарат. Полезните свойства на правилно приготвената активирана вода се използват и от нас за лечение на болните от дисбактериоза. Нашите пациенти редовно я пият. Започнахме да използваме активираните разтвори и за лечение на язвената болест на стомаха. И пациентите усещат ползата им върху себе си, те оказват успокояващо въздействие, кожата става чиста и гладка. Спектърът на заболяванията, при лечението на които е полезна активираната вода, е много голям. Например при изгаряния, стоматозна екзема, възпалителни заболявания на кожата. Тя може да се използва и за козметични цели. Освен това може да се препоръча за използване като допълнителен метод при лечение на диабет, хипертония, заболявания на бъбреците, подагра, уртикария и алергични заболявания. Но повтарям – само под лекарско наблюдение. За илюстрация на ефективността на тази вода може да се използва следният пример. Ние наблюдавахме един пациент на доста преклонна възраст (80 години), на врата на който се бяха образували големи карбункули. Болестта се влошаваше още повече поради наличието на захарен диабет, макар че сърцето му беше изключително здраво. Лечението на карбункулозата с помощта на обичайните методи не даваше необходимия резултат. По всяко време можеше да се очаква сепсис (заразяване на кръвта). Тогава на болния започнаха да му правят компреси с разтворите и да му предписват пиенето на разтворите. В резултат на това, той се изправи на крака само след 2 седмици. И това е на 80 години! Впоследствие ние тествахме този метод за лечение на деца с тежки форми на диспепсия.