7.6. Витамините и тяхната роля в организма. 7.7. Микроелементите и тяхната роля.

ВИТАМИНИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ В ОРГАНИЗМА 

Широко разпространено е мнението, че витамините са много полезни и е допустимо тяхната неконтролируема консумация според принципа – колкото повече, толкова по-добре. Неслучайно децата много обичат „витаминките”, тези малки кисело-сладки топчета. И възрастните им ги дават.

Така ли е наистина? Полезна ли е неконтролируемата консумация на витамини? Витамините наистина са изключително необходими за метаболизма, макар че не изпълняват енергийна роля и не влизат в състава на синтезираните молекулни образувания в клетките. Ролята им в организма е подобна на тази на хормоните и ензимите. А нормалният живот на организма е невъзможен без витамини. Оттук идва и тяхното название – от латинската дума „вита” – живот. Когато попадат в организма обаче, те бързо се разграждат, след като изпълнят функцията си.

Главният източник на витамини е растителната храна, освен това те се съдържат в рибните и месните продукти. Дори хищните животни често дъвчат трева, като се подчиняват на заложения от природата инстинкт и избират онази трева, които им е необходима в този момент. Липсата на витамини в храната и съответно в организма (авитаминоза) води до такива заболявания, като скорбут, рахит, забавяне на растежа и др.

Приемането на прекалено много витамини обаче също е вредно. Така наречените хипервитаминози водят до намаляване на работоспособността, отравянето на организма и дори до смърт. Едни от проявите на хипервитаминозата са язвената болест и нарушението на нормалното функциониране на червата. С други думи, всичко трябва да се прави с мярка, включително приемането на витамини. Не претоварвайте организма си чрез неконтролируемо приемане на витамини!

Витамините могат да бъдат разтворими във вода (В, С, Р) и разтворими в мазнини (А, Д, К). Добре познатото на всички рибено масло представлява разтвор на витамин Д в мазнини. Витаминът В1 е много важен за функционирането на организма, той участва в синтезата на нуклеиновите киселини, обмяната на белтъчините, въглехидратите и мазнините. Потребността от него при възрастен човек е 2-3 мг на ден, при бременните жени и кърмачките е малко по-висока – 2,5-3,5 мг, при децата е не повече от 1-2 мг. Витаминът В не се складира в организма и трябва да се осигурява почти непрекъснато, което и правят бактериите в дебелото черво. Ако тази функция на червата е отслабена, приемането на витамин В1 е просто необходимо.

Много по-добре е обаче да се възстанови микрофлората на червата, да се накара да функционира нормално и да синтезира необходимия продукт в нужните количества – нито повече, нито по-малко. В тази връзка трябва да споменем и за вредата на изкуствените, синтезираните витамини. Работата е там, че тяхната активност до голяма степен зависи от наличието на белтъчен носител, който представлява съединение на витамин и белтъчина. Без тази втора половина те не са толкова ефективни. В процеса на синтезата обаче витамините преминават от органична форма в кристална. При приемане на такива витамини ние претоварваме отделителните системи на организма (черния дроб, бъбреците) и нарушаваме естествения баланс. Органичните, природните витамини са съвсем друго нещо. При приемане на прекалено голямо количество от тях, естественият ни филтър (чревните бактерии) ги разрушава и ги изхвърля навън. Това е още един пример за целесъобразността в природата, който показва, че външната намеса във вътрешната среда на организма трябва да се извършва много предпазливо, като се вземат предвид всички възможни последствия.

Друг пример: прекалено голямото количество синтезирани витамини, например витамин С, може да предизвика болки, киселини и дори повръщане и диария. В същото време една салата от зеле, магданоз и т.н. съдържа голямо количество витамин С, но след приемането на тази храна не се наблюдават никакви отрицателни ефекти. Организмът сам си взема онова, което му трябва от органичните продукти и изхвърля останалото. Това става отново благодарение на бактериите, които населяват дебелото черво.

МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ

Известно е, че за поддържането на нормалното функциониране на организма са му необходими микроскопични дози от определени вещества, т.нар. микроелементи – желязо, калций, магнезий и др. Калцият (Са) заема пето място след основните – въглехидрати, кислород, водород и азот, а сред металите от алкалната група – първо място. Са е необходим главно на костите, където се извършва непрекъснат процес на неговото обновяване. Ако в организма постъпва малко калций, то за осигуряването на нормалното функциониране на организма той се набавя от костите.

Какво става в този случай със скелета? Костите стават по-чупливи. Друг пример: защо костите „болят” при резки промени в атмосферното налягане? Промените в условията на околната среда изискват повече калций за поддържане на хомеостазата (баланса) и ако количеството му е недостатъчно, то той отново се набавя от костите на скелета. С други думи, излизането на процеса на постъпване и усвояване на калция извън нормалните граници може да доведе до развитието на устойчиви патологии. Усвояването на Са в червата зависи от характера на консумираната храна и изисква изразходване на енергия, тъй като той трудно преминава в кръвта през мембраните на чревните клетки.

Това означава, че веществата, които съдържат калций, трябва да се подготвят в червата, за да може лигавицата на червата да е готова да го приеме. Ако средата на дебелото черво не съответства на нормата, ако е нарушен балансът на полезната и патогенната микрофлора, то стените на червата се възпаляват и усвояването на калция се затруднява. Ние вече говорихме за ролята на желязото за нормалното функциониране на организма и процесите на усвояване на веществата, които съдържат желязо. Всичко изложено до голяма степен се отнася и за другите микроелементи.