5.4. Възстановяване на чревната микрофлора

Възстанояването на чревната микрофлора става с пробиотици.

Пробиотикът е непатогенен микроорганизъм за човека, който възстановява нормалната микрофлора в организма и също унищожава патогенните и условно-патогенните бактерии. Пробиотиците са бактерии, които нормално съставляват микрофлората в човешкия организъм. Познати са следните пробиотични бактерии: лактобактерии (L. acidophilus, L. plantarum, L. casei, L. bulgaricus, L. lactis, L. reuteri, L. rhamnosus, L. fermentum, L. jonsonii, L. gassed); бифидобактерии (B. bifidum, B. infantis, B. longum, B. breve, B. adolescents); непатогенни разновидности Escherichia Coli; непатогенни разновидности Bacillus (В. subtilis); непатогенни разновидности Enterococcus (Enterococci faecium, Е. salivarius); млечнокисели стрептококи (Str. thermophylus); дрождеви гъби Saccharomyces boulardii.

Особено място сред пробиотичните бактерии в света заемат млечнокиселите бактерии Lactobacillus acidophilus щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“. Живите ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, притежават голям брой уникални свойства и висока ефективност в сравнение с другите пробиотични препарати, използващи се за лечение на стомашно-чревните патологии. Ацидифилните бактерии щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé”, се използват за лечение както на стомашно-чревни, така и на други заболявания. Притежават висока антагонистична активност спрямо голям брой патогенни микроорганизми. След като попаднат в червата, лактобактериите на този щам активират естествената нормална микрофлора в червата на човека, което в крайна сметка се отразява върху общото здравословно състояние. Те отделят ензими в храносмилателния тракт, които спомагат за пълното разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите;

– произвеждат незаменими аминокиселини, включително лизин и метионин, който извежда от организма пиридиновите и други циклични отрови;

– синтезират витамините тиамин, рибофлавин, фолиева киселина и др.,

-стимулират функцията на чревната микрофлора за синтезиране на витамини с 30-70%;

– синтезират лецитин от млечните мазнини, който притежава бактерицидни свойства и предпазва черния дроб от повишено натрупване на мазнини;

– произвеждат органични киселини, повишават усвояването на желязото, калция и други микроелементи;

Едно от най-важните свойства на Lactobacillus acidophilus щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, е неговата способност за стимулиране на производството на λ и γ интерферона, които играят определена роля в антивирусната и противораковата защита. Притежава радиопротекторни и адаптогенни свойства, намалява срока на оздравяване при всякакви заболявания, премахва отрицателните последствия при приемане на антибиотици. Подобряването на метаболизма, нормализирането на функциите на стомашно-чревния тракт, повишаването на неспецифичната резистентност на организма са основните свойства на Lactobacillus acidophilus щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“.

Те могат да се приемат перорално като течен ацидофилен концентрат или директно да се „имплантират“ в дебелото черво. В него се вкарва специално подготвената от нас към този момент култура на живите бактерии в най-високата фаза от жизнената им активност. Културата се „имплантира” в големи количества (дозата обикновено е 60-70 мл) в различните части на дебелото черво, последователно във възходящото, напречно ободното и сигмовидното черво. В методиката ни не се използват никакви допълнителни препарати, които спомагат за потискането на условно-патогенната и патогенната микрофлора. Чрез „имплантиране” на културата на коли – и бифидумбактериите ние създаваме в дебелото черво условия за потискане на патогенните симбионти по биологичен път, като по този начин възстановяваме заложения от природата баланс на микрофлората, спомагащ за възстановяването на системите за саморегулиране, когато превишаването на съответната граница от страна на една микрофлора води до изчезването на друга. Работата на тази система обаче оказва по-голямо въздействие върху намаляването на броя на полезните микроорганизми под определена граница или върху намаляването на нейната активност, отколкото върху промените в патогенната и условно-патогенната микрофлора. 

Може би това е свързано с по-високата им устойчивост и адаптивните възможности. Затова, чрез повишаване на броя на здравите и активните полезни микроорганизми ние оказваме на организма необходимата помощ за активиране или възстановяване на механизмите за саморегулиране. Разбира се, в много тежки случаи болният не се излекува напълно след първия цикъл на лечение и балансът на микрофлората не се възстановява. Поради тази причина, имплантирането на биокултурата трябва да се повтаря 2 или дори 3 пъти. Не може да има предозиране на препарата на живите бактерии в дебелото черво. Първо, при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора, а и средата в червата не е много благоприятна за имплантираната култура, поради наличието на голям брой отпадъчни продукти, затова тя трябва да се използва в големи количества. Второ, както вече знаем, патогенната микрофлора оцелява по-добре. В резултат на съжителството и взаимната борба на двата вида микроорганизми автоматично се определя количеството както на едните, така и на другите, т.е. необходими са и едните, и другите. В някои практически случаи, преди началото на лечението лабораторните анализи на изпражненията показват липса не само на полезната, но и на условно-патогенната микрофлора, червата се оказват почти стерилни, но след курса на лечение се появява както едната, така и другата, а имплантираната култура поддържа техния баланс, докато организмът самостоятелно не премине към заложеното от природата състояние.

По данни на научната медицинска литература, имплантираната микрофлора не се задържа в червата дълго време и след 7 дни ги напуска. Нашите данни обаче показват, че това не нарушава вече създадения баланс и нормалното функциониране на системите за регулиране се запазва. Това всъщност е много интересен научен факт, който изисква по-специално внимание, като научното му обяснение все още предстои. По всяка вероятност имплантираната в червата жива култура по някакъв начин предава информация, съживява и активира програмата за функциониране на собствената, присъща на организма микрофлора, която винаги присъства в дебелото черво в малки количества и я кара нормално да се размножава и да извършва необходимите функции. В полза на тази трактовка на открития от нас феномен са и резултатите от имплантацията на пречистена култура на собствената Ешерихия коли в червата на човека, като в този случай ефектът не се наблюдаваше, ние не успяхме да възстановим нормалната биоценоза, тя беше отхвърлена от организма като чужда. Може да се предположи, че продължителното „бездействие” на бактериите, предизвикано от определени причини, е довело до това, че те не само не са могли да изпълняват функциите си, но и са се превърнали в чужди за организма и той е започнал да произвежда антитела срещу тях. Освен това, и това е добре известен факт, „неработещата” както трябва Ешерихия коли може дори да произвежда токсични вещества, които отравят организма.

С други думи, за организма е важно не само наличието или липсата на микрофлора в дебелото черво, но и нейното качество. Предложеният от нас метод за лечение на дисбактериозата позволява не само да се възстанови баланса на микрофлората, населяваща дебелото черво, но и да се осигури нормалното ù функциониране. Нашият метод за лечение е защитен с патент на Руската Федерация. Съществуващите в днешно време методи за лечение на дисбактериозата също допускат намесата в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискане на патогенната, а това според нас вече е отстраняване на последствията, а не на причината.

При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за регулиране, като това не води до нормализиране на баланса на микрофлората. Елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. За какво възстановяване на баланса говорим тогава? Патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава черното си дело. Отстраняването на патогенната микрофлора трябва да се извършва чрез избирателно действие на агента. Такива средства съществуват – това са т.нар. бактериофаги (ще разкажем за тях по-долу). Дори избирателното елиминиране на патогенната микрофлора обаче няма да възстанови необходимия баланс. За тази цел е необходима жизнеспособна и активна полезна флора, при това в съответните количества. Тогава балансът може да се възстанови, патогенната микрофлора самостоятелно прониква в червата или останалата в тях микрофлора започва да се размножава, като при наличието на полезни микроорганизми в червата, тя ще се държи пристойно – няма да се размножава прекалено много и няма да нанесе прекалено голяма вреда. Този процес ще се контролира от полезната микрофлора. Тя, от своя страна, също няма да се размножава прекалено много, тъй като патогенната няма да го допусне. По този начин ще се активира системата за саморегулиране.