4.2. Три хипотези за възникването на синдрома на хроничната умора (СХУ)

Днес съществуват най-малко три основни хипотези за причините за възникването на СХУ:

• под въздействието на инфекции;

• в резултат на засягане на имунната система;

• вследствие на отравянето на организма.

 

Хипотеза на Епщайн-Бар

Според тази хипотеза СХУ се появява под въздействието на външна инфекция. Според Епщайн и Бар вирусът, който предизвиква СХУ, най-вероятно се отнася към вирусите, предизвиквщи херпес. Представителите на този клас вируси често не напускат организма, след като попаднат в него. Понятието „херпесен вирус” обединява цял клас от вируси, поведението на които се характеризира с пасивност и реактивация, т.е. вирусът на херпеса е определен вид инфекция, под въздействието на която болестта ту отслабва, ту отново се усилва. Затова и при СХУ болните не страдат постоянно, те могат да имат както лоши, така и добри дни, което съответства на периодите на бездействие и активност на вирусната инфекция. Съществува още едно обстоятелство в полза на хипотезата на Епщайн-Бар, свързано с причините за възникването на СХУ чрез заразяване на организма с вирусна инфекция (вирусът на ЕпщайнБар или ЕБ-вирус), тъй като с този вирус са свързани заболявания, като инфекциозната мононуклеоза, която също се появява вследствие на преумора на организма. Симптомите на това заболяване са ангина и продължителни трескави състояния, които не минават. То започва под въздействието на вируса на Епщайн-Бар и продължава 2-4 седмици, но в отделни случаи заболяването става хронично. Сходството на симптомите на СХУ и хроничната мононуклеоза дава повод на някои лекари да предположат, че те са едно и също заболяване, макар че при болните от СХУ, хроничната мононаклеоза може да се открие само при остър стадий на заболяването. Известно е обаче, че вирусът на Епщайн-Бар може да предизвика лимфосаркома на Беркит или рак на фаринкса. При такова многопрофилно въздействие на вируса на Епщайн-Бар изобщо не е учудващо, че му се приписваше водеща роля за възникването на СХУ. Въпреки това, с течение на времето броят на поддръжниците на вирусната хипотеза намалява и тя продължава да съществува главно поради това, че засега не може да се обясни сравнително високото ниво на антителата за вируса на Епщайн-Бар при болните от СХУ. Други фактори, потвърждаващи достоверността на тази хипотеза, засега не са открити. Затова много лекари и изследователи си задават напълно логични въпроси. Защо лечението с антивирусни препарати (например ацикловирол) не е ефективно? Защо някои болни от СХУ имат високо ниво на антитела и срещу други видове вируси? Засега за тези въпроси няма научно потвърдени отговори.

СХУ – заболяване на имунната система

Достоверността на хипотезата за вирусната природа на СХУ изглеждаше все по-съмнителна, затова се появи друга. СХУ е една от формите на засягане на имунната система. За родоначалник на тази хипотеза може да се смята доктор Щраус, служител на Националния институт по здравеопазване на САЩ (НИЗ). Изследванията му показаха, че при СХУ се нарушава балансът на имунната система, макар че това нарушение не е много голямо и може да се сравни по-скоро с алергична реакция. По данни на автора на тази хипотеза от 50% до 80% от болните от СХУ страдат от различни форми на алергии. Последната обаче се отличава от СХУ по продължителността си. Широко разпространени са например различни видове сенна хрема, които минават след края на сезона на цъфтене на растенията. Существува и друг вид алергични заболявания, които се наричат автоимунни и под които се разбира алергия „към собствения организъм” или към собствените антитела. Симптомите на едно от тези заболявания – алергичния енцефаломиелит – са сходни с тези на СХУ: несигурна походка, физическа слабост, отпадналост, сънливост, замъглено съзнание, ступор.

Много често СХУ започва с обикновена инфекция, след което състоянието на болния не се подобрява дълго време, затова за първопричината на СХУ беше прието да се смята външното инфектиране на организма. Но ако се предположи, което и направи Щраус, че СХУ е автоимунно заболяване, то инфекцията вече отстъпва на втори план: болният вече е засегнат от СХУ, а инфекцията е просто пусково устройство, което задвижва целия механизъм на заболяването. Засега обаче тази хипотеза носи чисто теоретичен характер. Щраус открива, че болните от СХУ нямат нормална имунна система. Всички болни обаче са били изследвани, след като са придобили СХУ. Затова отговорът на главния въпрос: възниква ли СХУ под влиянието на имунодефицита или имунодефицитът е следствие от СХУ – засега остава открит. Освен това използването на имуностимулатори като гамаглобулин при лечение на СХУ не води до забележимо подобряване.

СХУ – следствие от отравянето на организма

През пролетта на 1988 г. доктор Каръл Джезъп за първи път заявява, че е открила отрова (невротоксин), която може да предизвика СХУ. Тази отрова не е смъртоносна, но оказва сериозно въздействие върху организма и в големи дози може напълно да влоши здравето. Този невротоксин беше наречен арабинол. Източникът на отровата според Джезъп са дрождевите гъби candida albicans, които са постоянни обитатели на дебелото ни черво. Според тази хипотеза последователността на събитията е следната: в резултат на прекаленото въздействие на различни лекарствени препарати, особено антибиотиците, се нарушава екологичният баланс в червата, което води до унищожаване на нормалната микрофлора и неконтролируем растеж на дрождевите бактерии, които се стремят да заемат свободните места, останали след гибелта на съперниците им. Размножаването на дрождевите бактерии става особено бързо при наличието на захар в червата. Те загиват без достатъчно количество захар. В същото време се образува отрова – невротоксин, под влиянието на който при човека се появява умора, замъглено съзнание, несигурна походка, неясно зрение и др. За да намалят степента на въздействие на изброените по-горе симптоми, болните започват да консумират по-големи количества захар, която предпазва дрождевите бактерии от масова гибел и следователно организма от отравяне. Теорията на Джезъп на пръв поглед наистина е много красива и увлекателна, но тя не е потвърдена от научни данни. Показателят на ефективността на лечението на СХУ с противогъбични препарати по данни на автора е около 90%, което дава голям шанс на тази хипотеза и без съмнение има право на съществуване.