2.2. Ролята на микрофлората на дебелото черво в жизнените процеси

В условията на нормално функциониране на червата, микроорганизмите, които ги населяват, се разделят на полезни и условно-патогенни. До 90% от общото им количество са анаеробните микроорганизми (бифидобактерии, лактобактерии), от 1% до 4% са аеробните микроорганизми, представени главно от Ешерихия коли, които са полезни за организма, а останалата част са условнопатогенните микроорганизми – симбионтите, стафилококите, дрождеподобните гъбички, клостридиите и др. По този начин, съставът на микрофлората в червата на здрав човек се характеризира с определено съотношение между отделните ù видове, с доминиране на анаеробните микроорганизми, но чревната микрофлора все пак не е постоянна. Тя се променя в зависимост от възрастта, храненето и условията на живот на човека. Така например, в червата на кърмачетата преобладава млечнокиселата анаеробна бактерия, количеството ù достига 80-90%. В процеса на растеж на детето и преминаването му към смесеното хранене, съдържанието на млечнокиселите бактерии в червата намалява.

Ролята и значението на състава на чревната микрофлора за здравето на човека бяха отбелязани още от Иля Мечников, но впоследствие върху този въпрос се обръщаше все по-малко и по-малко внимание. Учените и практикуващите лекари всъщност не са вземали предвид факта, че чревната микрофлора и съставът ù са се формирали в процеса на продължителната еволюция на човека.

Именно поради тази причина тя изпълнява най-различни функции, като взема активно участие не само в крайното звено на процеса на храносмилане, но и изпълнява защитна функция, като повишава имунитета на организма с помощта на отпадъчните си метаболитни продукти.

В здравите черва микрофлората изпълнява още една функция – тя предпазва организма от проникването и размножаването на болестотворните бактерии, т. нар. патогенна микрофлора.

Това свойство на микрофлората на дебелото черво е резултат от многобройни приспособявания в процеса на тяхната адаптация към съществуването в човешкия макроорганизъм, в специфичната сфера на червата. Затова микроорганизмите, които населяват червата, успешно се конкурират с другите бактерии, в това число и с патогенните, които навлизат в организма отвън. С други думи, дебелото черво представлява естествена бариера срещу проникването на болестотворните бактерии в човешкия организъм (разбира се, при условие, че то функционира нормално).

Чревните сапрофити например, в сравнение с патогенните бактерии, по-активно се размножават и по-лесно използват кислорода и хранителните вещества. Те произвеждат различни бактерицидни вещества, включително и вещества, близки по своето въздействие до антибиотиците. Тези свойства на полезната (или благоприятна) микрофлора играят значителна роля за предотвратяване на развитието на дизентерия и други чревни заболявания. В основата на това лежи въздействието на метаболитните продукти на Ешерихия коли – т.нар. колицини. В червата обаче могат да живеят различни видове (щамове) Ешерихия коли: малкоактивни и високоактивни в антагонистично отношение, т.е. с различна способност за потискане на патогенната микрофлора. Наличието на голямо количество малкоактивни щамове в дебелото черво е пряко доказателство за дисбактериоза.

Освен Ешерихия коли, антагонистична активност по отношение на патогенните микроби притежават и бифидобактериите и ацидофилните бактерии. Те разграждат белтъчините, мазнините и високомолекулните въглехидрати. Ацидофилните бактерии произвеждат млечна киселина и по този начин създават в червата кисела среда, като потискат развитието на гнилостните и патогенните микроорганизми. Киселата среда на червата спомага също за усвояването на калция, желязото, витамина Д и др.

Полезните микроби в дебелото черво разграждат белтъчините до крайни продукти на разпад, готови за усвояване и спомагащи за поддържането на нормалната перисталтика на червата. Освен това тези продукти създават доста благоприятни условия за съществуването на самите полезни микроорганизми в дебелото черво.

Чревните бактерии участват в процесите на разграждане на жлъчните киселини и образуването в дебелото черво на вещества, полезни за нормалното протичане на процесите на обмяната и образуването на изпражнения.

Чревната микрофлора произвежда от хранителните влакна (остатъците от растителните продукти, които не могат да се усвоят от организма – целулозата, пектините и др.) много важни за организма вещества – витамини, аминокиселини, хормони и др. По този начин тя не само осигурява значителна добавка към храненето, но и спомага за постъпването в организма на вещества, които може изцяло да липсват в първичната храна. В дебелото черво се усвояват до 50% от растителните влакна.

Неслучайно племената, които се хранят главно с въглехидратна растителна храна, не изпитват недостиг от белтъчини и ги консумират в много по-големи количества за нуждите на организма, в сравнение с количеството, което се съдържа в постъпващата отвън храна. Откъде се взема недостигащият строителен материал за белтъчните структури на клетките?

Буквално от въздуха. Оказва се, че бактериите, които населяват дебелото черво, при усвояването на азота от въздуха, могат да синтезират от остатъците на растителната храна необходимите за нормалния метаболизъм аминокиселини, онези тухлички, от които се формират живите белтъчини на организма. Освен това, потребността от определени вещества изцяло се задоволява с помощта на синтезата им от страна на чревната микрофлора. По този начин една от функциите на дебелото черво и населяващата го микрофлора е да направи човешкия организъм устойчив и не толкова зависим от условията на външната среда и характера на храната. Какво би станало, ако в червата на човека, принуден по независещи от него причини да се храни само с въглехидратна растителна храна, липсваха необходимите микроорганизми, които могат да синтезират белтъчини? Един от начините за запазване на популацията е промяната на хранителния режим, преминаването към канибализъм. Кое е по-добре: да умреш от глад или да станеш канибал? Оказва се, че самата природа ни е предпазила както от едното, така и от другото.

Полезните микроорганизми на червата притежават свойствата на ензимите: те разграждат хранителните вещества на същия принцип, синтезират ацетилхолин, спомагат за усвояването на желязото от организма и т.н. Продуктите от функционирането на бактериите оказват стимулиращо въздействие върху имунната система на човека, като синтезират десет различни витамина, включително всички витамини от групите В, С, К, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселини, т.е. веществата, които са крайно необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм. Произвежданите от Ешерихия коли витамини от група В изпълняват ролята на техническия надзор, като предотвратяват неконтролируемия растеж на тъканите, което, от своя страна, осигурява противоракова защита.

В нормално състояние микрофлората на дебелото черво се балансира под влиянието на специалните вещества – колицини – и киселата среда, която се произвежда от Ешерихия коли и млечнокиселите бактерии. Нарушаването на баланса на микрофлората чрез увеличаване на микроорганизмите-симбионти води до гниене на белтъчините с отделяне на метан, който разрушава витамините от група В, тази физиологична преграда срещу неконтролируемия растеж на раковите клетки. Справедливо е твърдението на проф. Макс Герсон за това, че ракът е отмъщението на природата за неправилно изядената храна. Ние смятаме, че тук е необходимо само да се добави, че не само за физически изядената, но и за преработената и усвоената от организма храна. Още средновековният арменски лекар Мхитар Гераци е бил сигурен в това, че „плесента”, която се образува в процеса на гниене на храната в червата води до развитието на сериозни нарушения на метаболизма, тъй като развиващите се в „плесента” вещества и „спори” се разнасят с кръвта из цялото тяло и могат да „пораснат” в най-слабите области на човешкото тяло. Това могат да бъдат кръвоносните съдове. По този начин се появява болестта, която древните са наричали „белия рак”, а ние наричаме склероза. С течение на времето „плесента” вече засяга ставите и се появява „сивият рак” (ние го наричаме артрит). След това се появяват своего рода „депа”, където се отлагат токсини за продължително време – „черният рак”. Това е найсериозната форма – злокачествен тумор, срещу който организмът няма защита. По този начин дългата верига от патологии: склероза – артрит – рак може да води началото си от дебелото черво и неговите дисфункции.

Полезните микроорганизми, както вече споменахме, могат да синтезират редица витамини (например от групите В и К), балансът на които в човешкия организъм до голяма степен е свързан и зависи от нормалната работа на храносмилателния тракт и се поддържа от микрофлората на дебелото черво. Оттук се вижда, че тази нейна функция е една от най-важните. 

По способността си за синтезиране на витамини Ешерихия коли превъзхожда всички останали бактерии.

Голямо значение за организма има и имунизиращото свойство на микроорганизмите в дебелото черво, тъй като то може да произвежда антитела, като по този начин поддържа т.нар. неспецифичен имунитет. Като пример за това може да послужи наличието на имунитет при човека към нормалната микрофлора на червата.

Имунитетът с помощта на нормалната микрофлора обуславя защитата на човешкия организъм от условно-патогенната и дори патогенната микрофлора. По всяка вероятност имунизацията на организма се осъществява при проникване на продуктите от микробния разпад и самите чревни бактерии в кръвта и лимфата. При проникване в стените на червата те се хващат от макрофагите и спомагат за образуването на антитела.

По този начин рязко се понижава нивото на имуноглобулините при стерилните безмикробни животни. Наблюдава се намаляване на антителата от типа JgG, G2 и пълна липса на антитела от типа JgA. Чревната микрофлора представлява типична биоценоза, т.е. съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно.

Изложеното по-горе позволява да се разбере какво ще стане, ако от храносмилателния конвейер се изключи дебелото черво, един от основните му цехове, т.е. ако изцяло се спре или значително се намали работоспособността на повечето „работници” на този цех, които осигуряват нормалната работа на червата през крайния етап, т.е. на микроорганизмите в дебелото черво. Тяхното изчезване или намаляването на активността им води до нарушение на целия храносмилателен процес и следователно на метаболизма.

В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот – на организма гостоприемник и на бактериите, съществуването на които осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. Нарушението на тази симбиоза е опасно и за двете страни. Микрофлората на червата дава на организма гостоприемник хранителни вещества, повишава неговия имунитет и резистентност, но и самата тя изисква определени условия, изпълнението на които е възможно само при нормалното функциониране на организма – поддържането на метаболизма на съответното ниво, заложено от природата.

За благоприятното съществуване на полезните микроорганизми в червата трябва да се поддържа кисела среда, което всъщност става при балансирана микрофлора. Липсата или слабата активност на полезните микроорганизми водят до задържането на изпражнения в червата и развитието на процесите на гниене в тях. Това създава в дебелото черво вече алкална среда, която спомага за развитието на патогенната микрофлора и унищожаването на полезната, като по този начин този порочен кръг се затваря. В резултат на това процесът на дисбаланс в организма постоянно се влошава: отделителните системи се претоварват, появява се и се повишава самоинтоксикацията. Нарушението на метаболизма става устойчиво, възникват и се усилват дисфункциите на различни органи и системи, т.е. човешкият организъм изпада в такова състояние, от което вече не може да излезе самостоятелно, само с помощта на системите за саморегулиране, а се нуждае от външна намеса.

Тогава настъпва моментът, когато е много важно да се определи главното звено в общата верига, издърпването на което може да доведе до отключването на тази верига. За съжаление обаче това много често не се случва на практика. Опитите за отстраняване на последствията, а не на причината за заболяването не само не позволяват да се отключи тази верига и да се помогне на системите за саморегулиране да възстановят нарушения баланс, а точно обратното, те задълбочават болестта. Това обаче вече е предмет на отделен разговор.

По този начин, дори от този оскъден материал, представен от нас, следва, че количествените и качествените промени на нормалната микрофлора, населяваща червата на човека, нарушават нормалното протичане на процесите на обмяна на веществата в организма.