Широко разпространено е мнението, че дисбактериозата на червата, която толкова често се среща в детска възраст, е следствие от терапията с антибиотици, химиотерапията и стресовите ситуации. Срещу това е трудно да се възрази, но повечето практикуващи лекари вероятно дори не се замислят за първопричината например на антибиотикотерапията, тъй като здравето на детето в най-ранна възраст се коригира с помощта на химични препарати, като по този начин се създават основите на дисбактериозата и по-нататъшните мъчения на детето.
Според нас върху профилактиката на дисбактериозата трябва да се обърне сериозно внимание. И това трябва да започне колкото се може по-рано, много преди раждането на бебето. Преди всичко трябва да се вземе под внимание здравето на бъдещата майка. Добре известен факт е, че не само лигавицата на червата е населена с многобройни колонии от микроорганизми. Влагалището на жената също си има собствена микрофлора, включваща млечнокисели бактерии, които играят ролята на санитари и предотвратяват проникването на патогенните микроорганизми.
По всяка вероятност и в този случай природата е предвидила всичко и е предпазила детеродните органи на жената от проникването на външна инфекция, която в противен случай може да попадне в организма през влагалището. В същото време, както и в случая с червата, микрофлората на женското влагалище се нуждае от определени нормални условия. Винаги ли има такива? Особен риск от дисбактериоза при жените възниква с началото на половия живот, използването на контрацептиви и т.н. Многобройните данни от литературата и резултатите от нашите изследвания показват, че състоянието на микрофлората във влагалището на жената в повечето случаи далеч не е идеално. Голям процент възпалителни заболявания, които в редица случаи довеждат дори до безплодие и онкологични заболявания, са свързани с липсата във влагалището на естествена бариера, предотвратяваща проникването на патогенна флора. Възпалителните заболявания обикновено се лекуват с антибиотици, като това води до временен ефект и унищожаване на малкото количество останала полезна микрофлора, която създава естествена бариера за проникването и размножаването на патогенните микроорганизми през периода на вътреутробното развитие на детето.
ДИСБАКТЕРИОЗА ПРИ НОВОРОДЕНИ. РОЛЯТА НА КОЛАСТРАТА И РАННОТО КЪРМЕНЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА НОВОРОДЕНИТЕ И ПРОФИЛАКТИКАТА НА ДИСБАКТЕРИОЗАТА
Веднъж нарушеният естествен баланс на микрофлората в женското влагалище – дори при последващо спазване на правилата за лична и полова хигиена – може да доведе до невъзможност за нормално зачатие и протичане на бременността. Ако всичко е минало успешно и желаната бременност е настъпила, бъдещото дете все пак не е застраховано от развитие на дисбактериоза. Работата е там, че бебето се ражда със стерилни черва. За първи път то се сблъсква с естествената микрофлора на майката в момента на раждането си. Именно при преминаването по родилния канал става първото заселване на микроорганизмите в червата, приемайки ацидофилни бактерии от влагалището на майката. Първата микрофлора се допълва в организма му с майчината кърма (по-точно с коластрата) през първите минути от неговото раждане.
На практика обаче невинаги става така. Веднага след раждането на бебето го откъсват от майката и го отнасят, като по този начин съзнателно прекъсват създадената от природата физиологична верига от събития. Да не говорим, че самото раждане (и това е научно доказано) представлява голям стрес за новороденото, което не само преминава от една среда в друга, но и в същото време се лишава от физиологична връзка с майката. Към това състояние на малкия човек веднага се прибавя и друг стрес – липсата на физиологична близост с майката. Бебето се оказва съвсем само в този голям, необикновен и страшен за него свят. Дали в този дисбаланс,който възниква още през първите минути от живота му, не се крият по-нататъшните трагедии на малкия организъм и нарушаването на резервите на потенциалното му здраве?
Известно е, че през първите 30 минути след раждането имунните тела в коластрата на майката са максимално активни, след което активността им рязко намалява. Това действие на природата изглежда справедливо, защото новородените имат силно развит сукателен рефлекс, като някои бебета могат да сучат непрекъснато в продължение на 30-40 минути. По този начин природата не само е заложила необходимостта, но е определила и възможността за получаване от страна на бебето още през първите минути след раждането на максимално активен хранителен продукт – коластрата. През това време храносмилателните жлези все още не функционират и веществата на коластрата, без да се разграждат в стомашно-чревния тракт, директно се усвояват от кръвта и формират имунната система на детето. Затова е изключително важно кърменето на бебето да започне колкото се може по-скоро.
Въпреки този на пръв поглед общоизвестен и неоспорим факт, в родилните домове правят онова, което е по-удобно за персонала и ведомството, а не онова, което е необходимо на бебето и което е заложено от природата. Разбира се, бебето по-късно се носи при майката, но това вече далеч не е същото. Неслучайно новородените животни още от първите минути след раждането си търсят и намират живителната коластра на майка си. Именно първите капки не на кърмата, а на коластрата им дават онова, което им помага да станат по-здрави и да се борят срещу болестите. Американските фермери добре знаят и разбират това, защото в паспортите на породистите телета в Тексас заедно с данните за родителите и мястото на раждане задължително се посочва кога за първи път са получили майчина коластра. В зависимост от това цената им на пазара расте или пада. Неслучайно според народните традиции, новороденото първо трябва да се сложи на гърдите на майката и да му се даде да пие от тази лечебна напитка на природата. Защо тогава от това се лишава бебето, родено в родилен дом? Или може би физиологичните процеси са по-различни при човека? Не е така, светът е един за всички и човекът също е дете на природата, както и всичко живо на Земята.
Както при всички бозайници, майчината кърма през първите три дни след раждането (коластрата) по свойствата си и химичния си състав има жълтеникав цвят и е богата на белтъчини, хормони, витамини и най-вече на имунни тела. По общия си състав коластрата е много близка до състава на тъканите на новороденото, което има изключително важно значение за неговото хранене през първите дни. Концентрацията на полезните вещества и микроелементи в коластрата е максимална през първото денонощие, през второто намалява двойно, а съставът на кърмата е сравнително постоянен.
Затова не е трудно да се оцени значението на ранното кърмене на новороденото, както и на това, какво ще загуби бебето, ако това не се прави. При първото кърмене, 20-30 мин. след раждането, бебето може да изпие 30-35 мл от коластрата, ако майката има толкова, разбира се. Това количество постепенно се увеличава и на 4 ден достига вече 70-80 мл. От приетото в практиката късно кърмене зависи формирането на условните рефлекси при новороденото. Така при ранното кърмене (20-30 минути след раждането), условните рефлекси се формират през първото денонощие, а при късното – само след 10-12 дни. Колкото е по-слабо новороденото, толкова по-рано трябва да се започне да се кърми, а не обратното, както се практикува при нас. Когато бебето се откъсва от майката, като заместител на естествената храна му дават 5% разтвор на глюкоза, а след това, при изкуственото хранене, му дават млечни смеси, които са чужди за организма на новороденото и веществата им все още не могат да се разградят и усвоят в храносмилателния канал, тъй като в него почти липсват необходимите ензими и микрофлора.
Както вече споменахме, в природата всичко е предвидено. Заедно с превръщането на коластрата в кърма се формира и храносмилателната система на бебето, като в нея се появяват ензими и микрофлора. В това число и първите лактобактерии – задължителният атрибут на здравите черва, които попадат в организма на новороденото само с майчината коластра. Постепенно се извършва и преходът от директното усвояване на веществата от коластрата към преработването на майчината кърма, а след това и на хранителните смеси.
Късното кърмене на новороденото нанася вреда не само на бебето, но и на организма на майката, защото води до ранното спиране на кърмата, което обрича бебето да се храни само с изкуствено мляко, което замества майчината кърма. Днес все по-често се практикува ранното спиране на кърменето и за това има не само физиологични, но и чисто социални причини. Страхът от „разваляне” на фигурата, продължителната привързаност към бебето след раждането, а понякога и невъзможността за осигуряване на естественото хранене на новороденото от страх да не се изгуби работата. За щастие съществуващото законодателство позволява на жената в нашата страна да ползва продължителен отпуск по майчинство. Дали всички могат да го използват вече е друг въпрос и основната отговорност тук принадлежи на държавните социални служби. Не е тайна, че кравето мляко в никакъв случай не може да замести майчината кърма. Някои белтъчини, които се съдържат в него, не се усвояват от организма на новороденото и се изхвърлят навън, без да бъдат разградени. Ако през първите дни след раждането функциите за екскреция (отделяне) на неразградените продукти на майчината кърма успешно се изпълняват от бъбреците на новороденото, докато храносмилателната система не започне да работи пълноценно, то това не може да се каже за белтъчините от кравето мляко. Бъбреците на новороденото не са приспособени за това. Изкуственото хранене на ранен етап претоварва отделителните системи на детския организъм и води до развитието на бъбречни патологии. В днешно време широко е разпространено мнението, че бебето трябва да се кърми последователно ту с дясната, ту с лявата гърда (например през 3 часа). Това означава, че една от млечните жлези „си почива” повече време. И двете млечни жлези обаче представляват единна система, която се управлява от един център за лактация и не могат да работят в автономен режим като два независими органа. При кърмене на бебето с „поредната гърда”, съответният рефлекс се появява и в другата гърда, вследствие на което се получава претоварване и затормозяване на целия процес на лактация (и постепенно съвсем изчезва). Нали на никого няма да му дойде наум да дои кравата първо от единия чифт млечни жлези, а след няколко часа от другия. Всички знаят, че това ще доведе до спиране на млякото при кравата. А по какво биологията на лактацията на човека се отличава от тази на животното? Нали светът е един и същ! И за човека природата не е измислила нищо ново.
Най-голямо значение има правилният избор на хранителния режим както за майката, така и за бебето през първите 7-8 дни след раждането, особено при превръщането на коластрата в кърма и формирането на процеса на лактация. Специализираните изследвания показаха, че само 3-4 часа след кърменето млечната жлеза отново се напълва с кърма и престоят на кърмата в нея води до претоварване, вследствие на което в центъра за лактация се появява ответна рефлекторна реакция, която води до спиране на кърмата. На осмия ден се активират механизмите, които започват да регулират свиването на млечната жлеза и налягането в нея спира да се повишава при натрупване на кърмата. Затова лактацията при жената зависи именно от избора на правилния режим на кърмене в родилните домове, а не от различни екологични фактори и характера на храненето, както е прието да се смята днес.
Ние проведохме специални изследвания, които показаха, че неправилният избор на режима на кърмене води не само до спиране на лактацията, но и до промени в качествения състав на кърмата: съдържанието на мазнини и белтъчини в нея намалява, увеличава се броят на левкоцитите и т.н., т.е. новороденото получава некачествена храна, което без съмнение се отразява върху здравето му и може да има негативни последствия в бъдеще. Затова е необходимо, особено през първите 7-8 дни след раждането, да се дава на бебето да суче и от двете гърди, а ако то се насити от едната гърда, кърмата от другата да се източи. Следователно в основата на профилактиката на дисбактериозата трябва да лежи правилният режим на кърмене, ранното кърмене и здравето на майката. Но какво трябва да се прави, ако все пак след спазването на повечето условия, детето се разболява и му предписват антибиотици? В някои случаи това е неизбежно, но дали винаги е така?
В днешно време медиците разполагат с ефективен заместител на антибиотиците – препарати с бактериофаги. Бактериофагите са вируси, които паразитират в бактериалните клетки, появяват се при болните, когато те започват да оздравяват и често водят до т.нар. самоизлекуване, тъй като унищожават само определен вид патогенна микрофлора и са абсолютно безвредни за другите микроорганизми. Такъв ефект не притежава нито един антибиотик или химичен препарат. При приемане през устата препаратите с бактериофаги проникват в кръвта и лимфата и се изхвърлят през бъбреците, като по този начин допълнително пречистват отделителните пътища. Многобройните клинични наблюдения показват, че бактериофагите не само са добра алтернатива на антибиотиците, но често дори са по-ефективни от тях, те не предизвикват алергични реакции и нямат противопоказания за употреба. Използването на бактериофаги до голяма степен предпазва децата (и възрастните) от развитието на дисбактериоза. Другото средство за профилактика и в някои случаи възстановяване на нарушения баланс на микрофлората може да бъде приемането на млечнокисели продукти, съдържащи лактобактерии.
