Предисловие

 

Проф. д.м.н. д-р Ашот Папикович Хачатрян

ДИСБАКТЕРИОЗАТА – епидемията на XXI век

 

Арменската технологична академия (АТА) е създадена през 1993 г. като неправителствена научна обществена организация. В състава й влизат над 100 души, както от Армения, така и от цял свят. От 2009 г. президент на академията е академик Вануш Геворкович Давтян, специалист по информационни технологии. Основни направления, в които работи академията:

• Издателска и разпространителска дейност на иновативни технологични решения, методологии и изобретения на арменската наука в чужбина;

• Съставяне на глобални и регионални прогнозни разработки за технологии и алтернативни варианти на развитие; • Съдействие за разработване и придвижване на технологии за устойчиво развитие;

• Консултации за трансфер на технологии;

• Он-лайн курсове за трансфер на технологии и иновационен мениджмънт. www.armic.am www.narine-info.eu

Проф. д.м.н. д-р Ашот Папикович Хачатрян С ДИСБАКТЕРИОЗОМ В XXI ВЕК Сopyright © 2003, Проф. д.м.н. д-р Ашот Папикович Хачатрян
© Денис Шепелев, превод от руски

© Павлина Стоянова, обработка и адаптация на илюстрации

© Силвия Иванова, редактор

Оригинално издание – С дисбактериозом в XXI век?

Научно-популярное издание. Москва, Издательство ВЗПИ, 2003
Сopyright ©Арменска Технологична Академия,

2018 ул. „Арабетютиан“, Дома на правителството 3 гр. Ереван, Армения

 

***********

ПРЕДГОВОР към българското издание

Дисбактериозата все още не е призната от Световната здравна организация за заболяване, а се приема за микробиологично понятие. Последните 50-60 години клинична практика и наблюдения в световен план обаче показват, че това игнориране на нарушенията в чревната микрофлора е дълбоко неправилно и именно бактериите в стомашно-чревния тракт са ключът към здравето на човека или към болестите, особено хроничните.

От изключително важно значение за взаимодействието на организма с околната среда и поддържането на жизнените му функции е процесът на хранене, който обуславя постъпването на продуктите от растителен и животински произход, водата и минералните соли. Тези продукти съдържат белтъчини, мазнини и въглехидрати, които се разграждат в организма с освобождаване на енергия, както и витамини, минерални вещества и вода, които сами по себе си не освобождават енергия, но са необходими за нормалното протичане на биохимичните процеси. Постъпващата в организма храна обаче не се усвоява от организма директно, а трябва да се разгради до отделни компоненти, като по този начин осигурява възстановяването на клетките, поддържането на отделните системи и на организма като цяло, растежа на организма, синтеза на ензимите и т. н. Целият този процес на преработка и усвояване се осъществява в стомашно-чревния тракт. В него е цялата „лаборатория”, от която зависят всички останали органи и системи – дали ще получат пълноценни, живи, истински вещества, или ще получат отрови. Затова често усилията, които човек полага за подобряване на хранителния си режим, остават безплодни – просто защото в червата няма подходящи условия за правилното преработване на хранителните вещества и тяхното пълноценно усвояване от организма. Това превръща дисбактериозата в първопричина на редица хронични заболявания, а не в тяхно следствие. А днес от дисбактериоза страда по-голямата част от човечеството, често без дори да подозира за това.

Повечето хронични заболявания, свързани с нарушения на метаболизма и имунната система, започват от нарушаването на баланса на микрофлората (микробиоценоза) на червата, въпреки че се проявяват по различни начини: във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н. Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не причина, както дълго време беше прието да се смята. Тази грешка обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания, с помощта на традиционни методи, които лекуват само симптомите-прояви, а не самата причина на болестта – дисбактериозата.

Чревната микрофлора представлява типична биоценоза, т.е. такова съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно. В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот – на човешкия организъм-гостоприемник и на бактериите, съществуването на които като едно цяло осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. Нарушаването на тази животоподдържаща симбиоза е опасно и за двете страни.

При нормалното функциониране на червата до около 90% от общото количество от бактериите са анаеробните микроорганизми (бифидобактерии, лактобактерии), от 1% до 4% са аеробни, главно Ешерихия коли, които са полезни за организма, а останалата част са условно-патогенните микроорганизми – симбионтите, стафилококите, дрождеподобните гъбички, клостридиите и др.

Полезните бактерии изпълняват най-различни функции, като вземат активно участие не само в крайното звено на процеса на храносмилане, но и изпълняват защитна функция, като повишават имунитета на организма с помощта на метаболитните продукти, които произвеждат. Продуктите от функционирането на бактериите оказват стимулиращо въздействие върху имунната система на човека, като синтезират много различни витамини, включително всички витамини от група В, С, К, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселини, т.е. веществата, които са крайно необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм.

В здравите черва микрофлората изпълнява още една функция – тя предпазва организма от проникването и размножаването на болестотворните бактерии, т.нар. патогенна микрофлора. Бактериите в дебелото черво представляват естествена бариера срещу проникването на болестотворните бактерии в човешкия организъм (разбира се, при условие, че то функционира нормално).

Чревната микрофлора произвежда от хранителните влакна много важни за организма вещества – витамини, аминокиселини, хормони и др. По този начин тя не само осигурява значителна добавка към храненето, но и спомага за постъпването в организма на вещества, които може изцяло да липсват в първичната храна.

Една от функциите на дебелото черво и населяващата го микрофлора е да направи човешкия организъм устойчив и не толкова зависим от условията на външната среда и характера на храната.

Дисбалансът на чревната микрофлора означава, че червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята си на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солната обмяна. В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. Той вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска в кръвта, а кръвта ги разнася из целия организъм, след което се замърсяват бъбреците и останалите органи. След това се засягат стените на червата, появяват се възпалителни заболявания – колити, а задържането на изпражненията води до затруднена дефекация. Притискането на вените и застоят на кръвта водят до хемороиди, а прекаленото напрягане на правото черво при дефекация предизвиква появата на пукнатини. Продължителното въздействие на токсините върху едно и също място води до полипоза и рак на дебелото черво. Отравянето на тялото с отровите на собствените му изпражнения може да се проявява по различен начин при различните хора: при едни това може да доведе до задържане на водата, която разтваря отпадъците в организма, поради което те се „подуват”, докато при други става обратното и те „изсъхват”, макар че имат дори по-висока концентрация на токсични вещества в организма. С времето процесът се задълбочава и води до тежки хронични заболявания.

Процесът на самоотравяне може да бъде спрян оттам, откъдето е започнал – от дебелото черво и с възстановяване на полезната микрофлора в него. Развитието и възстановяването на нормалната чревна микрофлора е невъзможно без вземането на съответните мерки. Тя не се възстановява от само себе си при наличието на постоянно действащ фактор, който я унищожава. Силните лекарства не са решение, защото не правят разлика между патогенна и полезна микрофлора.

Много често процесът започва още в кърмаческа възраст. Източниците на дисбактериозата при децата трябва да се търсят още преди раждането. Изследванията показват, че когато майката страда от дисбактериоза, при новороденото дете в 100% от случаите също липсва нормална полезна микрофлора в червата. Това се дължи на факта, че не само лигавицата на червата е населена с многобройни колонии от микроорганизми. Влагалището на жената също си има собствена микрофлора, включваща млечнокисели бактерии, които играят ролята на санитари и предотвратяват проникването на патогенните микроорганизми. И не само това.

Работата е там, че бебето се ражда със стерилни черва. За първи път то се сблъсква с естествената микрофлора на майката в момента на раждането си. Именно при преминаването по родилния канал става първото заселване на микроорганизмите в червата, приемайки ацидофилни бактерии от влагалището на майката. Първата микрофлора се допълва в организма му с майчината кърма (по-точно с коластрата) през първите минути след неговото раждане.

Известно е, че през първите 30 минути след раждането имунните тела в коластрата на майката са максимално активни, след което активността им рязко намалява. Това действие на природата изглежда справедливо, защото новородените имат силно развит сукателен рефлекс, като някои бебета могат да сучат непрекъснато в продължение на 30-40 минути. По този начин природата не само е заложила необходимостта, но е определила и възможността за получаване от страна на бебето още през първите минути след раждането на максимално активен хранителен продукт – коластрата. През това време храносмилателните жлези все още не функционират и веществата на коластрата директно се усвояват от кръвта и формират имунната система на детето. Затова е изключително важно кърменето на бебето да започне колкото се може по-скоро.

В книгата си професор Хачатрян проследява логиката на процесите при развитие и лечение на нарушената микрофлора въз основа на дългогодишната си клинична практика, като споделя и своя опит в лечението на хронични заболявания чрез възстановяване на полезната микрофлора и елиминиране на дисбактериозата, включително при малки деца и кърмачета. Особено ценен е опитът му при използването на млечнокиселите пробиотични бактерии Lactobacillus acidophilus, щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, което е изключителен световен принос на арменската наука и вече на няколко генерации арменски учени в областта на медицината.

Живите ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus, щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, притежават висока антагонистична активност спрямо голям брой патогенни микроорганизми. След като попаднат в червата, лактобактериите на този щам колонизират дебелото черво и създават основата за естествената нормална микрофлора в червата на човека, което се отразява върху общото здравословно състояние:

отделят ензими в храносмилателния тракт, които спомагат за пълното разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите;

произвеждат незаменими аминокиселини, включително лизин и метионин, които извеждат от организма пиридиновите и други циклични отрови;

синтезират витамините тиамин, рибофлавин, фолиева киселина и др., стимулират функцията на чревната микрофлора за синтезиране на витамини с 30-70%;

синтезират лецитин от млечните мазнини, който притежава бактерицидни свойства и предпазва черния дроб от повишено натрупване на мазнини;

произвеждат органични киселини, повишават усвояването на желязото, калция и други микроеле менти.

Едно от най-важните свойства на Lactobacillus acidophilus, щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, е неговата способност за стимулиране на производството на λ и γ интерферона, които играят определена роля в антивирусната и противораковата защита на организма. Притежава радиопротекторни и адаптогенни свойства, намалява срока на оздравяване при всякакви заболявания, премахва отрицателните последствия при приемане на антибиотици. Подобряването на метаболизма и нормализирането на функциите на стомашно-чревния тракт са основните свойства на Lactobacillus acidophilus, щам 317/402, с който се произвежда ацидофилното мляко „Наринé“, способстващи за излекуването на болните с редица хронични заболявания (именно излекуването, а не подобряването на тяхното състояние), т.е. дисбактериозата е онази болест, която трябва да се излекува първа.

Вануш Геворкович Давтян, президент на Арменската технологична академия

 

***********

ПРЕДИСЛОВИЕ от автора

Книгата включва седем глави, въведение и заключение.

В глава 1 се проследяват основните етапи при формирането на живота на Земята и е показана основната разлика между живата и неживата природа: постоянната обмяна на вещества с околната среда. С прости примери от света на животните и растенията е показано единството на природните закони за всяко живо същество, както и последствията, към които води неспазването на тези закони.

В глава 2 се проследява пътят на храната в организма и процесът на храносмилане в различните части на стомашно-чревния тракт, като се прави изводът за водещата роля на дебелото черво в завършването на процеса на смилане и асимилиране на хранителните продукти. Подробно се описват симбиотичните отношения между човешкия организъм и населяващата го микрофлора, ролята є в синтезата на редица витамини (от група В, С, Д, К и др.), някои аминокиселини и ензими, както и приноса є за формирането и поддържането на имунитета.

Главите 3 и 4 са посветени на въпросите, свързани с патологиите, които възникват в резултат на нарушаването на естествения баланс между патогенната и здравата микрофлора в дебелото черво – диатезите при децата, алергиите и алергичните дерматози, желязодефицитната анемия, колитите, синдрома на хроничната умора при възрастните. На достъпен и разбираем език са описани процесите, водещи до общото отравяне на човешкия организъм с отрови, които се образуват в червата. Неефективността на лечението на тези заболявания с помощта на традиционните методи се обяснява с игнорирането на дисбактериозата на червата при болните.

В глава 5 е описан предложеният от автора метод за възстановяване на чревната микрофлора, която помага на организма да се върне към първоначалното си балансирано и здравословно състояние и да възстанови системите си за саморегулиране. Въз основа на многобройни примери от собствената си клинична практика, авторът показва ефективността на предложеното лечение.

Глави 6 и 7 са посветени на въпросите за социалните и екологичните причини на дисбактериозата и нейната профилактика. Показана е нейната определяща значимост за здравето от самото начало, още преди раждането на детето, ролята на ранното кърмене и режима на кърмене на новороденото за формирането на имунната му система и осигуряването на добро здравословно състояние. Подробно е описана профилактичната и лечебната роля на млечнокиселия продукт „Наринé”. Обоснована е вредата, която причинява консумацията на синтетични продукти, включително използването на изкуствени витамини за нормалното функциониране на храносмилателната система. Разглеждат се основите на здравословното и рационално хранене.

В заключение се прави изводът за това, че дисбактериозата, от която страдат до 90% от населението, често дори без да подозират за това, трябва да бъде излекувана първа, тъй като тя е първопричината, а не следствието на голям брой хронични заболявания, както е било прието да се смята.