3. Последствията от нарушаването на естествения баланс на микрофлората на дебелото черво. 3.1. Ролята на дисбактериозата на червата за развитието на различни патологии.

Посочените в глава 2 данни за функциите на чревната микрофлора не са нещо ново за лекарите, да не говорим за учените. Когато размишляват обаче за причините на някои заболявания, които не се поддават на ефективно лечение, учените пропускат лежащите на повърхността факти, не обръщат достатъчно внимание върху ролята на дебелото черво и населяващата го микрофлора за поддържането на хомеостазата, осигуряването на нормалното функциониране на системите за саморегулиране и пречистването на организма. Те изобщо не се замислят за последствията, до които може да доведе дисбактериозата, т.е. пълната липса или наличието на отслабена по редица причини полезна микрофлора в червата, нарушаването на заложената от природата симбиоза между организма гостоприемник и микрофлората в червата.

Самият термин „дисбактериоза” също не е нов, той е известен и се използва вече от около 60 години, макар че едва през последните години от проблема са започнали да се интересуват и лекарите клиницисти. Може би това е свързано с факта, че дисбактериозата все още не е призната от Световната здравна организация (СЗО) като заболяване, а се смята само за микробиологично понятие. Липсата на взаимно разбирателство между клиницистите и микробиолозите по този въпрос доведе до това, че дисбактериозата, без да се е превърнала все още в медицински проблем, вече се е превърнала в социален проблем – в днешно време от нея страда поголямата част от човечеството, често дори без да подозира за това.

Повечето хронични заболявания, свързани с нарушаване на метаболизма и имунната система, започват от нарушението на баланса на микрофлората (микробиоценоза) на червата, макар че се проявяват по различни начини: във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н. Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не нейната причина, както е прието да се смята. Тази грешка обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания с помощта на традиционни методи, които лекуват само симптомите, а не самата причина на болестта – дисбактериозата.

В последно време в нашата страна се наблюдава значителен интерес към този проблем и терминът „дисбактериоза” вече не плаши хората като нещо ново макар че в западните страни дисбактериозата засега се нарича дисбаланс на чревната микрофлора.

Разбира се, и досега учените не са единни по въпроса за това кое е първично – дисбактериозата или съответната патология, но самият проблем вече не може да се игнорира просто така.

На проведената в Москва през март 1996 г. научно-практическа конференция на дисбактериозата беше обърнато значително внимание.

Прието е нарушенията (качествени и количествени) на нормалната микрофлора да се отнасят към дисбактериозите, но засега липсва утвърдено определение на този термин.

Факторите, които водят до нарушение на баланса на микрофлората, могат да бъдат различни и доста многобройни. Ние ще говорим за тях по-късно, но по всяка вероятност, точно с това обстоятелство се обяснява широката разпространеност (до 90%) на дисбактериозата сред населението на Русия.

Дисбактериозата обикновено е свързана с нарушенията на имунната система. Това е напълно естествено, ако си припомним каква роля изпълнява чревната микрофлора. По този начин развитието на имунодефицитите така или иначе се отразява върху протичането на съответната болест. Ние смятаме, че дисбактериозата не е следствие, въпреки широко разпространеното мнение, а първопричината на голям брой заболявания. Нарушаването на баланса на микрофлората, респективно – на имунния статус, представлява своеобразен тласък, който определя развитието и протичането на болестта. В редица случаи това става непосредствено, в други – косвено, чрез развитието на имунодефицитите. Във връзка с това трябва да се замислим дали СПИН – чумата от края на XX век, не е свързан с дисбаланса на чревната микрофлора?

Не е ли време да обърнем сериозно внимание върху неопровержимите факти, които доказват, че голям брой хронични патологии се съпровождат с дисбаланс на чревната микрофлора?

Сигурно не трябва да се доказва, че микроекологичните нарушения на флората на дебелото черво се срещат при повече от 94% от болните с гастроентерологичен профил, т.е. страдащи от различни заболявания на СЧТ. Това е очевидно и добре известно.

Вероятно не е добре известно, че към рисковите фактори на салмонелозата се отнася именно дисбактериозата на дебелото черво. Такива заболявания като описторхоза, ламблиоза, различни хелминтози често почти не се поддават на лечение с помощта на традиционните методи, като при повечето страдащи от тези заболявания също се отбелязва сериозен дисбаланс на полезната и патогенната микрофлора в дебелото черво. Ефективността на терапията се постига, както ние показахме, само ако след това болният се излекува от дисбактериозата.

При 100% от болните с хронична бъбречна недостатъчност се наблюдават доста дълбоки нарушения на баланса на чревната микрофлора, като в повечето случаи това е дефицит по отношение на анаеробната ù част. При една трета от болните е понижено съдържанието на бифидумбактериите; а при всички болни се наблюдават високи нива на условно-патогенната микрофлора.

Тези състояния, според данните от клиничните изследвания, напълно естествено се свързват с морфологичните промени в стените на червата, нарушението на способността им за всмукване, появата на микроби, токсини и продуктите на гнилостния разпад в кръвта. С други думи, с процесите, които предизвикват нарушения на метаболизма и претоварване на отделителните системи на организма.

Нормализацията на чревната микрофлора във всички случаи значително подобрява клиничното състояние на болните. Въпреки това въпросът за първопричините на бъбречните заболявания си остава отворен, тъй като повечето смятат, че нарушението на тяхното функциониране е факторът, който предизвиква дисбактериозата, а не обратното, което очевидно се случва в повечето случаи.

По-интересно и неочаквано обаче е това, че възможната първопричина на други заболявания, които на пръв поглед изобщо не са свързани с дейността на стомашно-чревния тракт, може също да е дисбактериозата на дебелото черво. Това са заболяванията на сърдечно-съдовата система. По-специално бактериалният ендокардит, който представлява сериозно заболяване, а изходът в най-добрия случай е инвалидност. Въпреки използването на най-новите медицински постижения, като извършването на сложни хирургични операции на открито сърце, тази болест често води до смърт на пациента. Интересното е, че резултатите от специални клинични лабораторни изследвания показаха наличието при всички болни от бактериален ендокардит на различни нарушения на екобиоценозата, т.е. на естествения баланс на чревната микрофлора, като найзначителните промени също се наблюдаваха в анаеробната ù част, а при 80% от болните се наблюдаваше повишаване на количеството на условно-патогенните микроби и гъбички. В повечето случаи същата флора се изолираше от сърдечния мускул.

Същото може да се каже и за болните от атеросклероза, които са имали няколко инфаркта, както и от някои други заболявания на сърдечно-съдовата система. В тези случаи също се наблюдава определена връзка между нарушенията на баланса на микрофлората и клиничната симптоматика на болните. И тази връзка изобщо не е случайна, тя се обуславя от активното влияние на продуктите от функционирането на бактериите в дебелото черво, върху различните видове процеси на обмяната на веществата, включително върху такива важни за нормалното функциониране на организма процеси, като кръговратът на жлъчните киселини, усвояването на витамините, нивото на интоксикация, обусловена от дейността на патогенната микрофлора. Освен това се наблюдава връзка между протичането на бронхиалната астма и чревната дисбактериоза не само при възрастните, но и при децата. За това, както и за дисбактериозата при новородените ще разкажем по-подробно по-долу, в съответния раздел.

За да направим определен извод на изложеното, можем да отбележим, че съвсем различни на пръв поглед заболявания се характеризират с единен признак – дисбактериоза на дебелото черво, сравнително общ дефицит на анаеробните и повишаване на количеството на условно-патогенните и патогенните бактерии.

Какво е това: просто съвпадение или факт, който заслужава посериозно внимание? Ние се придържаме към последното. Според нас първоначален е дисбалансът на чревната микрофлора, който  предизвиква постоянна интоксикация на организма, нарушение на метаболизма и имунната система. Това означава, че червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солната обмяна, създава се опасност и развитие на диабет, дисфункции на черния дроб и бъбреците.

В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. И когато човек достигне зряла възраст, черният дроб вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска безпрепятствено в кръвта, с която те се разнасят из целия организъм, замърсяват се бъбреците и т.н. Болният започва дълъг път на лечение, което невинаги е ефективно, тъй като то се опитва да отстрани само следствието на заболяването, а не неговата причина.

Много често, когато към основното заболяване се присъединява дисбактериозата (а може да стане и обратното!), клиничната картина може рязко да се промени – здравословното състояние се влошава, високата температура не се понижава по-дълго време, появява се слабост, главоболие и т.н.

Интоксикацията на организма възниква като следствие на токсемията и бактериемията и води до заболяванията на сърдечно-съдовата система. Бактериемията, особено след лечението на основната болест с антибиотици, може да се превърне в сепсис, който вече се съпровожда с функционални промени в черния дроб, бъбреците и далака, а противомикробната резистентност (съпротивление) на организма рязко се понижава. В същото време остротата и продължителността на сепсиса пряко зависят от количеството и степента на патогенност на микроорганизмите, населяващи червата, и оказват влияние върху баланса на полезната и патогенната микрофлора, което води до още по-значително понижаване на нивото на полезната микрофлора. Ако в този случай терапията се подсили с антибиотици, това може да доведе до още по-голямо влошаване на баланса и затваряне на кръга.

Ние твърдим, че в случаите, когато при лечението на различни за болявания се появяват чревни разстройства, които не се поддават на обикновена терапия и лечението на основното заболяване не е ефективно, на първо място трябва да се предположи, че болният има дисбактериоза и тя да се излекува първа. Какво става на практика обаче? Точно обратното. В резултат на това ние се въртим в затворен кръг, от който не виждаме изход, и болестта преминава в хроничен стадий. Ние смятаме, че някои хронични заболявания, които се развиват на фона на дисбактериозата, водят до нейното изостряне, дисбалансът на микрофлората се влошава още повече, хроничните болести навлизат в по-тежки форми, получава се затворен кръг. Ако дисбактериозата на червата обаче се приеме за първопричина, то това в повечето случаи може да доведе до лесно разплитане на цялата верига и излекуване на болните. Все пак не трябва да се смята, че всяко нарушение на баланса на микрофлората е болест.

През първия стадий незначителното отклонение от нормалното съотношение между полезните и патогенните микроби е все още обратимо и може да изчезне от само себе си. Вторият стадий – дисбактерията вече е състояние, което не може да се възстанови от само себе си. Ние го наричаме компенсирана форма на дисбактериозата, когато болният до определена степен се е приспособил към дисбаланса на микрофлората в червата си. Третият етап представлява вече истинска дисбактериоза, когато организмът вече не може да се справя самостоятелно с постоянната интоксикация, настъпват сериозни нарушения на метаболизма и дейността на имунната система, като това състояние се характеризира с рязко намаляване на съдържанието на Ешерихия коли и слаб растеж на бифидумбактериите. За този етап са характерни два стадия – т.нар дисбактериоза от III и IV степен, които се различават помежду си със съотношението на полезната и патогенната микрофлора. Това вече са субкомпенсирани и декомпенсирани форми на болестта с нарушения в дейността на стомашно-чревния тракт и обективни промени в лигавицата на дебелото черво.

Именно на фона на дисбактериозата могат да се появяват заболяванията, за които говорихме по-горе, и те вече не могат да се излекуват с помощта на обичайните традиционни методи. Патологиите, възникнали в резултат на дисбактериите, още повече влошават дисбаланса на микрофлората; токсемията и бактериемията се повишават, което още повече усилва патологичния процес.

Съществуват убедителни факти, които потвърждават тази хипотеза. Въз основа на голям брой клинични наблюдения е доказано, че след възстановяването на нормалната микрофлора на дебелото черво, имунната система се нормализира от само себе си, метаболизмът също се възстановява и болният се излекува от заболяването, от което е страдал в продължение на много години.