5.2. Методи за лечение на дисбактериозата

Единствените известни на практикуващите лекари медикаментозни средства, които се използват при нарушението на баланса на чревната микрофлора, са лиофилизираните (т.е. бързо замразени и изсушени) препарати на чревната микрофлора. Тези препарати обаче водят само до временно подобряване на здравословното състояние на болния, без да възстановяват биоценозата му. За това съществува просто обяснение. Работата е там, че бързо замразените и изсушени култури на бактериите само частично запазват жизнеспособността си. За нормалното ù възстановяване са необходими комфортни условия, определена хранителна среда.

А какво имаме на практика обаче? При приемането на сухи препарати през устата (перорално), те последователно преминават през всички части на храносмилателния канал и достигат „дома си”, т.е. дебелото черво, като вече са се изложили на въздействието на стомашния сок, жлъчката, задстомашните сокове, продуктите на разграждането на храната в горните части на стомашно-чревния тракт. Процентът на бактериите, които могат изцяло да възстановят жизнените сили в лиофилизираните препарати, и без това не е висок, а в агресивните среди на СЧТ повечето от тях просто не успяват да „оживеят” и умират без да стигнат до мястото си на обитание и без да донесат необходимата полза. А и средата в дебелото черво изобщо не съответства на полезната среда, създадена в термостата с помощта на специални хранителни бульони. Върху етикетите на сухите препарати на бактериите обикновено се посочва доста значително съдържание на жизнеспособни бактерии в тях. Тя обаче се определя според тяхното съдържание в специалните хранителни среди, няколко часа след поставянето им в термостатични условия. Въпреки това, от приемането на лиофилизираните препарати все пак има някакъв ефект. Според нас, той има ферментативна същност, т.е. той е обусловен от отпадъчните метаболитни продукти на бактериите, които се намират в препаратите и разграждането на самите „скелети” на загиналите бактерии.

По този начин, когато болният приема лекарството, болезнените симптоми намаляват или напълно изчезват, но след прекратяване на приемането, ако не се възстанови нормалната микрофлора на дебелото черво по друг начин, болестта ще се повтори, дори може би с нова сила. Ние смятаме, че за успешното лечение на дисбактериозата и нейните последствия трябва, първо, да се направи нейната диагностика и качествен анализ на изпражненията, а след това възстановяването на чревната микрофлора да започне от създаването в червата на благоприятна среда и елиминирането на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии, т.е. да се извърши основно почистване на дебелото черво.

В съвременната литература, както в специализираната, така и в популярната, е широко разпространено мнението за голямата полза на периодичното прочистване на червата за поддържане на здравето на необходимото ниво. В книгата на Малахов например като ефективен метод за лечение на дисбактериозата се предлага комбинацията от прочистване на червата и специални диети, след което микрофлората уж се възстановявала от само себе си. Ако това не се случи, се препоръчва тази процедура да се повтори още веднъж. И така в продължение на 2-3 месеца. Това е.

На практика обаче в повечето случаи пациентите не се излекуват, поради простата причина, че микрофлората на червата не се възстановява от само себе си. Тя се нуждае от външна помощ. По принцип ние не сме против прочистването на организма от отпадъците. Периодичното прочистване на червата не само от задържалите се в тях по-дълго от нормалното, но и от залепналите към стените на червата плътни изпражнения без съмнение е полезно за организма, но то не е панацея. Защото прочистването на организма все пак не отстранява основната причина за неговото „задръстване” – дисбактериозата. А и всичко трябва да се прави с мярка. Както се вижда от разгледаните по-горе примери, честите клизми, промивки на червата имат и странични, негативни ефекти – стените на червата стават по-тънки, измива се не само условно-патогенната и гнилостната, но и остатъците от полезната микрофлора, нарушава се перисталтиката на червата и болестта се задълбочава. Отпадъците отново започват да се натрупват, появяват се симптомите на нарушаване на метаболизма и т.н. Ние не сме против всички диети. В редица случаи те са необходими. Например при стомашни язви.

Ние обаче сме категорично против „лечението” на дисбактериозата и съпътстващите я хранителни алергии само с помощта на диети. Вече знаем до какво може да доведе това. Предлаганата от нас методика за лечение на дисбактериозата помага на организма да възстанови нормалния метаболизъм чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората на дебелото черво. След определяне въз основа на клиничните симптоми и лабораторни анализи, че болният има дисбактериоза на дебелото черво, ние в продължение на 7 дни обработваме червата му, като създаваме в тях среда, която е благоприятна за нормалното функциониране на чревната микрофлора.