7.8. Мед и други продукти на пчеларството

Медът винаги е бил за руснаците единственият сладък хранителен продукт и заедно с растенията е изпълнявал и ролята на сигурно лекарство. В продължение на милиони години пчелите са се приспособили да вземат от растенията най-ценните вещества, които обуславят тяхното функциониране. Освен това те добавят собствени специфични активни вещества към биологично активните съединения на растенията. В резултат на това се образуват доста активни съединения с нови биологични свойства, благодарение на които пчелите могат да защитават кошера си и да запазят рода си чрез осигуряване на бързото му въпроизвеждане.

Продуктите на пчеларството са доста ефективни за лечение и профилактика на много болести. Използването в комбинация с лекарствени растения още повече повишава тяхната ефективност. Медът е уникален продукт. Съдържа почти всички микроелементи. Съдържанието му е идентично на кръвната плазма на човека. В състава на меда влизат следните ензими: диастаза (амилаза), каталаза, фосфатаза; витамините тиамин, рибофлавин, пиридоксин, пантотенова киселина, никоти нова киселина, биотин, фолиева и аскорбинова киселина. Медът съдържа фитонциди, които имат бактерицидно действие и представляват природни антибиотици, които се борят с различни болести. В меда има протеини (0,5-15%), аминокиселини (0,6-500 мг в 100 г мед).

Медът лесно се изхвърля от бъбреците и не предизвиква дразнене на стомашно-чревния тракт, бързо възстановява загубите на енергия, има жлъчегонно и успокояващо действие. Медът успокоява нервните деца, помага за напълняване, отлично се усвоява от мускулните клетки, тъй като съдържа гликутил, който поддържа мускулния тонус.

Пчелното млечице е уникален продукт. То съдържа 110 различни съединения и минерални вещества, до 30% белтъчини, 5,5% мазнини, 17% въглехидрати и около 1% минерални вещества. Белтъчините в него са 5 пъти повече, отколкото в кравето мляко, като това са такива ценни белтъчини, като глобулините и албумините, които са необходимите елементи на кръвта. Белтъчините на пчелното млечице се усвояват от организма без загуби, тъй като са аналогични на белтъчините, които се съдържат в кръвната плазма на човека. В пчелното млечице се съдържат всички витамини от група В (В1 В2, В3, В6, В12 и други), С, витаминът на растежа Н, РР, фолиева киселина, като всички витамини са добре балансирани помежду си. От микроелементите трябва да се отбележат желязото, манганът, цинкът, кобалтът, т.е. онези микроелементи, които са необходими за нормалното кръвообразуване.

Пчелното млечице е особено ценно поради наличието на незаменими аминокиселини (метионин, триптофан, лизин, валин и др.), които нашият организъм не произвежда самостоятелно, а трябва да получава отвън в готов вид. Белтъчините са представени от 22 аминокиселини, които са аналогични по състава си на аминокиселините на месото, млякото, яйцата. В състава на белтъчините влизат незаменимите аминокиселини, глутаминовата и аспарагиновата киселини, които са жизненонеобходими за нормалното функциониране на мозъка. Пчелното млечице спомага за активизацията на ферментативния процес, подобряването на тъканното дишане, притежава имуномодулиращи и мощни антиоксидантни свойства и оказва влияние върху раковите клетки, което се използва за профилактика на лъчевата болест и туморите. При консумацията на пчелното млечице се нормализира съдържанието на кръвта, подобряват се функциите на мозъка, предотвратява се атеросклерозата, нормализира се кръвното налягане, премахва се умората, подобрява се сънят, паметта, работоспособността, намалява се възстановителният период при болните, прекарали инфаркт и инсулт, активизира се работата на всички жизнено важни системи и органи, особено на сърдечно-съдовата система. 

В цветния прашец са открити около 50 биологично активни вещества, които могат да оказват благоприятно въздействие върху човешкия организъм при различни нарушения на неговите функции. Освен това той съдържа още 240 вещества, необходими за нормалното протичане на биохимичните процеси в организма. Цветният прашец съдържа 27 микроелемента, голямо количество калий, който е необходим за поддържането на сърдечния мускул, желязо, мед, кобалт, калций, фосфор, магнезий, цинк, йод и др. Цветният прашец е богат на каротиноиди – провитамин А, витамините от група В, витамините С, Е, Д, К, фитохормони, антибактериални вещества. В цветния прашец има голямо количество рутин, витамин Р, което е много важно за профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Рутинът укрепва стените на капилярите и спомага за подобряването на сърдечната дейност.

Ензимите на прашеца са биологични катализатори, които играят важна роля в метаболитните процеси. Антибактериалните вещества на цветния прашец помагат на организма да се бори с вирусите и бактериите. Цветният прашец спомага за производството в организма на собствен интерферон, който повишава имунната защита и намалява риска от онкологични заболявания. Цветният прашец има жлъчегонно, уриногонно, радиозащитно и противораково действие, стимулира растежа на микроорганизмите в червата и регулира тяхното функциониране. Цветният прашец е концентрат от незаменими аминокиселини, които не се образуват в човешкия организъм, но са изключително необходими за формирането на клетките, ензимите и хормоните. В цветния прашец те са 5-7 пъти повече, отколкото в животинските продукти (телешкото, кашкавала, яйцата).

Прополисът е известен още от най-древни времена. Съдържа голямо количество фитонциди, етерични масла, балсамоподобни вещества, алкохоли, гликозиди, полизахариди, дъбилни вещества, флавоноиди, притежаващи мощна антиоксидантна активност и изразен противораков ефект. Прополисът оказва разнообразно въздействие: бактериостатично (забавяне на растежа на редица бактерии), бактерицидно (убива над 100 вида микроби), фунгицидно (противогъбично), анестезиращо (обезболява 5,2 пъти по-силно от 2% новокаин, 3,5 пъти по-силно от 2% кокаин), проти вовъзпалително, противосърбежно, дезодориращо, противокариесно, противораково (потиска растежа на раковите клетки), противолъчево, геронтологично действие. Спомага за епителизацията на раните. Помага при отити, фарингити, ринити, ангина, бронхити, бронхиална астма, туберкулоза. Прополисът оказва положително въздействие при лечението на щитовидната жлеза (гуша). Оказва влияние върху кората на надбъбречните жлези и хипофизата, регулира ендокринната система, нормализира секреторната функция на стомаха, притежава противоязвени свойства, пречиства организма, премахва токсините, предотвратява стареенето, повишава защитните сили на организма и го подмладява.