3.3. Желязодефицитната анемия и дисбактериозата

Вече споменахме, че нарушението на баланса на чревната микрофлора, главно на дебелото черво, както и на всякакъв друг баланс в природата, е изключително опасно и в някои случаи може да има сериозни последствия. Известно е, че прекаленото изтребване на хищниците, например вълците, води до повишеното размножаване на дивите или домашните зайци, които им служат за храна. В резултат на този дисбаланс се получава израждане на популацията на зайците. Този известен и христоматиен пример позволява да се разбере, че в природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано. И ако ние не знаем за ролята на определен фактор, това не означава, че той изобщо не трябва да се взема под внимание.

Трябва да се опитаме да разберем причината за този избор на природата или поне да не нарушаваме установения от векове баланс. За да илюстрираме тази мисъл, можем да дадем пример от медицината. Силните лекарства, които лекарите толкова обичат и широко разпространените в наше време антибиотици, не правят разлика между патогенната и полезната микрофлора и потискат по един и същ начин както едната, така и другата. Патогенните микроорганизми обаче са по-устойчиви, лесно проникват в червата от външната среда и отново се заселват в тях. Полезните микроорганизми се чувстват комфортно само в червата и бързо умират извън тях. В резултат на това рязко се нарушава балансът на микрофлората, като количеството на патогенната микрофлора се увеличава. Останалата в дебелото черво полезна микрофлора вече не може да се противопостави на вредното въздействие на патогенната. Както е известно, полезните бактерии, например млечнокиселите, Ешерихия коли активно участват в синтезирането на различни витамини и други вещества, необходими на организма. По този начин киселата среда, която се създава в червата в резултат на функционирането на млечнокиселите бактерии, спомага за усвояването на желязото в кръвта, което постъпва с храната. Това е известен и доказан от учените факт.

Дали обаче медиците винаги го вземат под внимание в практическата си дейност? Днес желязодефицитната анемия е широко разпространено заболяване. Тя се диагностицира още през детските години, често дори от раждането на детето и го съпровожда през целия му живот. Лекарите предписват препарати, които съдържат желязо. При предписването на такова лечение обаче хематолозите най-вероятно не вземат предвид факта, че желязото трябва да се усвоява от организма нормално, т.е. препаратите, които съдържат желязо, трябва да се разградят до необходимия на организма продукт. Има ли в червата подходящи условия за това?

Ако медиците се бяха замислили сериозно за този проблем, те на първо място щяха да вземат мерки за създаването на необходими условия за разграждането в червата на веществата, които съдържат желязо до състояние, при което то може да проникне в кръвта и да изгражда пълноценни молекули на хемоглобина, като тези условия трябва да се създадат именно в червата. Това обаче е невъзможно без наличието на специална микрофлора в тях. Ако условията в тях са довели до алкализация и преобладаването на патогенната микрофлора, то приеманите препарати не се разграждат и, следователно, не се усвояват в кръвта, като по този начин лечението няма никакъв ефект. Тогава хематолозите рязко повишават дозата и в кръвта попадат неразградени вещества – непълноценни съединения на желязото – полуфабрикати. Процесът на синтеза на хемоглобина се нарушава, а съединенията на желязото, непригодни за изграждането на молекулата на хемоглобина, се разнасят из целия организъм и го отравят. В най-добрия случай, ако няма отравяне, болният е обречен на постоянно приемане на фармакологични препарати, които заменят липсващата функция на червата, заложена от природата.

По този начин, вместо да помагат на организма да възстанови липсващата си функция и да помагат на системите за саморегулиране да се справят със заболяването, лекарите избират тактиката на медикаментозната намеса, която води до по-нататъшна атрофия на този вид функционална дейност. В същото време те трябва само да възстановят заложения от самата природа, но нарушен баланс на взаимоотношенията на човешкия организъм с външната среда, да възстановят естествените симбиотични взаимоотношения на организма и населяващите го бактерии. По този начин съществуващата практика за лечение на желязодефицитната анемия не само не намира необходимите звена в общата верига – истинската причина на болестта, и не ги отстранява, а напротив, допълнително разкъсва тази верига, при това на друго място. Освен това, почти всички лекарства имат и странични ефекти: помагайки на едни системи, те нанасят силен удар по други, като по този начин се нарушава крехкият баланс в други органи и системи, появяват се възпалителни процеси, дерматози, алергии, като това може да продължава до края на живота. Многобройните ни наблюдения на болни от желязодефицитна анемия и резултатите от клиничните им изследвания показват, че всички тези пациенти са страдали от висока степен на дисбактериозата, като лишените от необходимата микрофлора черва не могат да усвояват постъпващите отвън препарати и продукти, които съдържат желязо.