2. Храносмилателната система и нейната роля в човешкия организъм. 2.1. Пътят на храната в организма и анатомията на стомашно-чревния тракт (СЧТ) на човека

Вече се убедихме, че животът сам по себе си е невъзможен без постоянното постъпване на хранителни вещества, витамини, минерални соли и вода от околната среда в клетката. Животните обаче, за разлика от растенията, не могат да преобразуват елементите на неживата природа в хранителни вещества и живеят само с помощта на растителната храна и месото на животните, които, от своя страна, също се хранят с растения. По този начин се осъществява кръговратът на органичните вещества.

Най-примитивните животни имат т. нар. вътрешноклетъчно храносмилане, при което разграждането и усвояването на хранителните вещества се извършва с помощта на химичните реакции и ензими, които се намират в самата клетка.

В хода на еволюцията на животинския свят се е осъществила постепенна диференциация както на процеса на храносмилане, така и на самия храносмилателен канал.

При човека храносмилателният канал, както и при всички висши животни, се подразделя на редица дялове, които изпълняват определени функции за преработване и усвояване на храната и се състои от устна кухина, хранопровод, стомах и черва. Червата, от своя страна, включват дванадесетопръстник, тънко и дебело черво.

Дебелото черво е крайната част на храносмилателния канал. За негово начало се смята сляпото черво, в което – на границата с възходящото ободно черво – влиза тънкото черво. По-нататък следват напречно ободното, низходящото ободно, сигмовидното и правото черво.

Дебелото черво завършва с външен отвор. Общата му дължина при човека не превишава 2 метра. Диаметърът на дебелото черво е различен, в началната си част (сляпото черво) и възходящия дял той достига 7-8 см, а в сигмовидното черво – не повече от 3-4 см. Стените на червата се състоят от четири слоя и отвътре са покрити с лигавица. Дебелината на стените също е различна, в дясната възходяща половина е около 1-2 мм, а отляво, в сигмовидното черво стига до 5 мм.

Постъпващата в устната кухина храна преминава последователно през всички части на СЧТ, а продуктите от преработването ù се изхвърлят навън през правото черво. Необходимото условие за нормалната работа на СЧТ е непрекъснатото преминаване на храната по храносмилателния канал. Задържането на хранителни маси, които превишават физиологичните норми, води до усложнения, предизвиква повръщане, запек, а след това интоксикация и отравяне на целия организъм, развитие на устойчиви патологии. Първият етап на храносмилането се осъществява в устната кухина, където ензимите на слюнката извършват предварително механично и химично преработване на храната. Храната обикновено не се задържа дълго време в устната кухина, не повече от 30 секунди, и през хранопровода постъпва в стомаха, където преминава през допълнителна обработка с помощта на ензимите на стомашния сок, разгражда се частично и се подготвя за усвояване. В стомаха храната също не се задържа много дълго (от 2 до 4 часа), а скоростта на преминаването ù през стомаха зависи от качествения ù състав. Водата преминава в стомаха веднага, млякото и млечните продукти също доста бързо, храната, богата на белтъчини – по-бавно, а най-дълго време в стомаха се задържат мазнините.

Жлезите на стомашната лигавица освен стомашен сок отделят и слуз, която предпазва стомаха от механични и химични увреждания и спомага за натрупването на ензими, които разграждат компонентите на храната. Тези ензими обаче не могат да разградят живите белтъчини. Те въздействат само върху денатурираните белтъчини, като по този начин предпазват стомаха от саморазграждане.

В централната област на храносмилателния тракт, дванадесетопръстника, кашата от смляна храна (химусът), постъпваща от стомаха, се обработва от три храносмилателни сока – задстомашен, жлъчен и чревен, ензимите на които спомагат за частичното разграждане на въглехидратите, белтъчините и мазнините, като по този начин ги превръщат в разтворима във вода или кръвния серум форма. В дванадесетопръстника обаче се усвояват не повече от 8% от постъпващата в него храна.

Основното усвояване на хранителните вещества се извършва в тънкото и дебелото черво, стените на които произвеждат чревни сокове и слуз. Особеностите на анатомичния строеж на стените на тънкото черво (наличието на множество власинки) увеличават всмукващата повърхност на червата до 500-600 кв.м. и повишават ефективността на усвояването на хранителните вещества. Отделянето на стомашните сокове се извършва при непосредствения контакт на хранителната каша със стомашната лигавица, т.е. за нормално храносмилане тя трябва постоянно да се разбърква. Това става чрез свиване на различните мускулни слоеве, които покриват стените на червата. Едновременно с това се осъществява и придвижването на храната през червата, като колкото е по-груба храната, толкова е по-голямо предизвикваното от нея механично дразнене и толкова по-активно е движението на червата.

Дължината на тънкото черво при възрастен човек достига 5-7 метра, като храната преминава през този участък за 4-5 часа. Дължината на дебелото черво не превишава 2 метра, а храната преминава през него за 12-18 часа. Храносмилателният процес при човека по принцип продължава не повече от едно денонощие, като през половината от това време храната се придвижва по дебелото черво. Оттук става ясна огромната роля на дебелото черво и процесите, които се извършват в него при разграждането и усвояването на храната за общия метаболизъм в организма. Бихме могли да предположим, че природата неслучайно е определила пътя и скоростта на преминаване на храната през храносмилателния канал, както не е случайно и това, че долните части на тънките черва и дебелото черво са населени от многобройни колонии от микроорганизми.

Тук обаче трябва да си зададем въпроса: не е ли малко разточително от страна на природата да осигури само в дебелото черво благоприятни условия за съществуването на почти 500 вида бактерии? Защото природата не понася нецелесъобразността. Нека опитаме да намерим отговорите на тези въпроси, да разберем ролята, която изпълнява дебелото черво в процесите на метаболизма.

Нека си представим храносмилателния тракт като своеобразен заводски конвейер, в който непрекъснато се подават суровини. Конвейерът последователно преминава през различни цехове, където работниците-ензимите на храносмилателните сокове, жлъчката и т.н. изпълняват възложената им работа, като по този начин спомагат за получаването на полуфабрикати, които продължават да се разграждат и стигат до крайния продукт в долните отдели на тънките черва, както и в един от основните и най-големите цехове – дебелото черво, където специализацията на работниците е уникална, защото никъде другаде няма такива работници.

Известно е, че всеки ден от тънкото в дебелото черво постъпват около 2 кг химус, след преработването и усвояването на които остават не повече от 200-500 г изпражнения. Наистина ли такъв голям брой „работници” (микроорганизми), населяващи червата, се използва само за формиране на изпражнения и паразитиране в червата?

Разбира се, че не. Защо природата би обръщала толкова много внимание върху отпадъците в организма? Не е ли по-добре да се избавим от тях по-бързо, вместо да ги държим в организма в продължение на 12-18 часа?

Оказва се, че това задържане се обуславя от факта, че в дебелото черво се усвояват не само водата и електролитите (до 95%), както е прието да се смята, но и глюкозата, витамините и аминокиселините, които се произвеждат от населяващите червата бактерии – „работниците” на този „цех” на храносмилателния тракт.

Защо тогава са толкова много бактериите в дебелото черво? Нали само с изпражненията през едно денонощие се изхвърлят около 17 трилиона бактерии?

Работата е там, че чревната микрофлора изпълнява в човешкия организъм уникална функция, без която е невъзможен нормалният метаболизъм, както и нормалното функциониране на системите, които определят човешкото здраве.