7. Хранене и храна. 7.1. Състав на храната.

7. ХРАНЕНЕ И ХРАНА
Разпределянето на процеса на обработка на храната в стомашно-чревния тракт е еднотипно при всички животни, включително при човека. В предишните глави разгледахме основните етапи на храносмилането и вече знаем, че във всяка част на храносмилателния тракт се осъществява собствен, присъщ само на нея физиологичен процес.

В устната кухина се осъществява началният стадий на кухинната преработка на въглехидратите (скорбялата). В стомаха се извършва кухинно храносмилане с помощта на собствените ензими и разграждането на храната с помощта на ензимите, които са попаднали в стомаха заедно с нея. В тънките черва се извършва както кухинно, така и пристенно храносмилане. Като тук се използват не само собствените ензими, но и такива, които са се появили в резултат на автолизата на храната. В дебелото черво се осъществява главно симбиотичното храносмилане.

Всички тези видове храносмилане заедно преработват храната много по-качествено и ефективно, отколкото поотделно. В същото време се появява въпросът за това дали всяка храна е подходяща за организма и какво представлява храната изобщо? Известно е, че природата е създала тревоядни животни, гризачи, хищници, храненето на които значително се различава. Тигърът или вълкът няма да се хранят с трева, а еленът – с мишки и зайци. Животните никога не преяждат. Те или крият недовършената храна за резерва, или просто я оставят и тя става плячка за други животни. Известното на всички домашно животно като котката яде често, но по малко и само тогава, когато е гладна. Затова в купичката ù почти винаги остава недовършена храна, която тя ще изяде по-късно.

Често ли човекът спазва това правило? Разбира се, че не. И за това има много причини: от невежеството до социалните условия. Всичко е изключително просто. За успешното преработване на храната всички системи на стомашно-чревния тракт трябва да осигуряват достатъчно количество храносмилателни сокове и ензими. Колкото повече е храната, толкова по-голямо количество от тях е необходимо. Естествено, идва моментът, когато системите на организма не могат да осигурят пълноценен храносмилателен процес. В резултат на това, в стомаха се натрупва голямо количество непреработена храна, докато организмът не може да синтезира необходимите в достатъчно количество вещества. Ето защо ние не се чувстваме добре след преяждане, ето защо се появява тежест в стомаха. Ако храната все пак се придвижи в долните части (в червата) в непреработен вид, то тогава се появява нов проблем – допълнително натоварване на червата, които не са готови за приемане на храната, като тя започва да гние и да се разлага. Тези продукти попадат в кръвта и отравят целия организъм. Полезната микрофлора, населяваща червата, се подлага на сериозно изпитание и може да загине. Не е желателно също да се пият много течности преди и след храненето, тъй като течността, която попада в стомаха, разрежда и отмива стомашните сокове, което води до претоварване на системите на организма. Нека не забравяме, че храната трябва добре да се дъвче. Това дава възможност за пречистване на кръвта от токсичните вещества и изхвърлянето им със слюнката, като ензимът лизоцим, който се намира в нея, неутрализира вредното влияние на токсините. Ниската киселинност на слюнката спомага за поддържането на нормалния алкално-киселинен баланс в устната кухина. Ако храната не е добре сдъвкана, то от това страда не само кухинното, но и пристенното храносмилане, като парченцата храна се натрупват в червата и започват да гният. По този начин храната не само не се използва ефективно, но и оказва отрицателно влияние върху микрофлората на червата. Оттук следва, че неправилният хранителен режим и консумация на храната спомага за развитието на условията, които водят до чревна дисбактериоза. Правилното и балансирано хранене предполага научно обосновано съотношение на основните хранителни вещества – мазнините, белтъчините и въглехидратите. Това обаче не е всичко. За осъществяване и регулиране на метаболизма са необходими и микроелементи, витамини и т.н. Нека се спрем по-подробно върху състава на храната. 

7.1. СЪСТАВ НА ХРАНАТА
Създавайки живите организми, природата е отредила на всеки от тях собствена екологична ниша, както и собствен хранителен режим. Замърсяването на вътрешната среда на организма не само в резултат на неправилното хранене, но и на веществата, които попадат в организма заедно с лекарствата, водата и въздуха е огромно и постоянно расте с годините.

Дали природата е могла да предвиди всичко това, когато е създавала човека? Разбира се, че не. Още от времето на Хипократ медицината винаги се е стремяла да добави в организма онова, което му липсва и да премахне излишното, като помага на природата да изчисти организма от отпадъците, но още по онова време тя невинаги е могла да се справи с бурния натиск и намесата на човека в нормалното функциониране на организма. В предишните глави ние вече засегнахме общоприетите методи за пречистване на организма и червата и не отричаме ползата от периодичното прочистване. Дали обаче се храним правилно? Организмът получава основния си строителен материал от храната. Природата ни е отредила да консумираме естествена растителна и животинска храна. Именно за такава храна е приспособен стомашно-чревният ни тракт, както и многобройните микроорганизми, които го населяват. Именно храната определя състава на вътрешната среда и сякаш предава „информацията” от външната среда към вътрешната за максималното приспособяване на организма към околния свят. От какво се състои или по-точно трябва да се състои храната на човека? Каква роля играят нейните компоненти?