3.2. Дисфункция на стомашно-чревния тракт. Колити.

В предишната глава вече говорихме за ролята на микроорганизмите в дебелото черво, за регулирането на неговата перисталтика (свиване) и за изхвърлянето на преработената храна (отпадъците) от организма. На пръв поглед това е общоизвестно и неоспоримо. Въпреки това обаче, при диагностика на такива разпространени заболявания като колити, един от основните симптоми на които е именно нарушението на нормалния ритъм на перисталтиката на дебелото черво, съвременната медицина не взема предвид факта, че регулиращият механизъм на този ритъм се „управлява” от бифидумбактериите, които постоянно се намират в дебелото черво.

Игнорирането на тази роля на чревната микрофлора и опитите за лекуване на следствието на това заболяване, а не на неговата причина довеждат в редица случаи до безперспективно лечение. В същото време се смята за общоприето, че колкото по-сложни са методите за лечение и колкото по-силно е въздействието на препаратите, толкова по-ефективно е лечението. На практика обаче, колкото по-силни препарати и методи се използват в тази ситуация, толкова повече се влошава заболяването.

Положението се усложнява и от незнанието на населението за нормалната работа на стомашно-чревния тракт. Повечето хора смятат, че забавянето на изпразването на червата (запек) с 2-3 дни е нормално явление и свикват с това състояние, без да се консултират с лекар, а ако отидат на лекар, то на въпроса за работата на червата те отговарят, че всичко е нормално и нямат никакви оплаквания. В резултат на това вниманието на лекаря се съсредоточава само върху вторичните и съпътстващите симптоми, което, от своя страна, го въвежда в заблуждение. В същото време някои медици също не смятат, че нерегулярната дефекация и забавянето ù е симптом на сериозна дисфункция на червата и не си дават сметка за възможните последствия от това.

Нормалната дефекация обаче трябва да се извършва не по-рядко от 1 път на ден, най-добре сутрин, като самият акт на дефекацията трябва да се извършва без затруднения и веднага. Продължителното задържане на изпражнения е много вредно както само по себе си, така и във връзка с възможните му последствия, проявите на които могат да са най-различни. Както вече споменахме, след попадането си в стомаха храната трябва да се преработи и да се изхвърли от човешкия организъм след едно денонощие, не по-късно от 32 часа, без да се задържа никъде по-дълго от физиологичната необходимост (ориентировъчната продължителност на престоя на храната в различните отдели на СЧТ е посочена във 2 глава). Ако това не се случва и пациентът има запек, то в червата, главно в дебелото черво, се натрупват остатъци от храната, които се разлагат и произвеждат токсични вещества – отрови, които първо отравят съседните органи – черния дроб, бъбреците, половите органи, а след това се разнасят с кръвта из целия организъм.

Както е известно, първо се храносмила храната, която се намира близо до стените на червата, затова за нормалното усвояване на веществата от постъпващата хранителна маса (химус) е необходимо постоянното ù разбъркване. Това става чрез свиване на гладките мускули, които покриват червата. Липсата на необходимата микрофлора, отговаряща за перисталтиката на червата, обаче води до лошо разбъркване на химуса, гниене на непреработената храна и в резултат на това до проникване в кръвта не на полезни вещества, а на токсини, както и до продължителен контакт на стените на червата с изпражненията. Това води до лошо захранване на съответната област на червото, нарушаване на неговото кръвоснабдяване, т.е. до пълното му изключване от естествения процес на храносмилане. След това се засягат стените на червата, появяват се възпалителни заболявания – колити. Притискането на вените и застоят на кръвта водят до хемороиди, а прекаленото напрягане на правото черво при дефекация предизвиква появата на пукнатини. Продължителното въздействие на токсините върху едно и също място води до полипоза и рак на дебелото черво. Отравянето на тялото с отровите на собствените му изпражнения може да се проявява по различен начин при различните хора: при едни това може да доведе до задържане на водата, която разтваря отпадъците в организма, поради което те се „подуват”, докато при други става обратното и те „изсъхват”, макар че имат дори по-висока концентрация на токсични вещества в организма. И едните, и другите страдат.

Отравянето на организма става бавно и болните свикват с него, приспособяват се, като болестта придобива компенсирана форма, но рано или късно тя се проявява. Атонията на червата (нарушението на нормалната им перисталтика) също може да се развива постепенно, още от детска възраст, и да се влошава поради чисто социални причини – неудобството на тоалетните, притеснителността на детето, игнорирането на позивите за изпразване на червата. Последното се извършва рефлекторно, в резултат на дразненето на рецепторите на сигмовидната част на дебелото черво от изпражненията. Усещането за „позив” възниква при попадане на изпражненията в правото черво. Преди началото на дефекацията и след нея правото черво не съдържа изпражнения. Поради постоянното разтегляне на стените на дебелото черво от запълващите го изпражнения и газове, както и поради постоянното отравяне с токсични вещества, нервите и мускулите на червото се парализират, т.е. спират да реагират нормално на естествените рефлекси. Изпражненията стават по-плътни, обезводняват се, залепват за стените на червото, като по този начин актът на изпразване на червата се затруднява още повече.

Традиционното лечение на такива заболявания се състои в предписването на плодово-зеленчукова диета и клизми, тъй като се смята, че причината за запека и интоксикацията на организма се крие в заседналия начин на живот, консумацията на рафинирана храна, нервно-емоционалните претоварвания и т.н. По принцип ние не сме против дестабилизиращото въздействие на посочените фактори, като отстраняването им значително помага за лечението на дисфункциите на СЧТ. Сами по себе си обаче тези методи за лечение на болестта не решават самия проблем, а в някои случаи дори влошават дисбаланса в организма и предизвикват по-нататъшно развитие на болестта.

Според нас истинската причина за запека и възпалението на лигавицата на стените на червата е именно дисбактериозата на дебелото черво, а не обратното. Поради тази причина традиционните методи за лечение на колити, които включват само периодично пречистване на организма от отпадъците и предписване на специални диети, само облекчават заболяването за определено време и спомагат за преминаването му в хронична форма. Истинската причина на заболяването обаче – нарушаването на баланса на микрофлората на дебелото черво остава извън вниманието на лекарите. Широко разпространено е мнението, че след нееднократно прочистване на червата и избор на специална растителна диета, микрофлората на червата се самовъзстановява след 2-3 месеца. При неуспех се препоръчва повтарянето на този цикъл още 1-2 пъти. По този начин така нареченото лечение продължава дълго време, а резултатите му невинаги са задоволителни. Основната грешка на клиницистите е в това, че те не вземат предвид факта, че развитието и възстановяването на нормалната чревна микрофлора е невъзможно без вземането на съответните мерки. Тя не се възстановява от само себе си при наличието на постоянно действащ фактор, който я унищожава.

Както показват нашите изследвания, 100% от болните, страдащи от хронични колити, имат дисбактериоза от 3-4 степен, т.е. дебелото им черво е почти лишено от полезна микрофлора. Мястото ù е заето от патогенна микрофлора – гнилостни и гноеродни бактерии и т.н., като организмът няма с какво да им се противопостави.

Според нас истинската последователност на събитията всъщност е следната: първично е отклонението от нормата на заложения от природата естествен баланс на патогенната и полезната микрофлора в дебелото черво, вследствие на което се нарушава нормалният цикъл на храносмилането в една от основните и заключителните му фази. Организмът не получава достатъчно количество (или изобщо не получава) от необходимите му ензими и хранителни вещества, включително онези, които осигуряват нормалната перисталтика на червата и евакуацията на храната. Появява се запек. След това задържането на изпражненията в дебелото черво по-дълго от нормалното води до развитието на процесите на гниене, размножаване на гнилостните и гноеродните бактерии, както и до образуването на токсични вещества. Всичко това, от своя страна, води до възпаление на лигавицата и колит. Веществата, които при наличие на полезна микрофлора в дебелото черво се обезвреждаха и изхвърляха от организма, сега се задържат в него, а от продуктите на разлагането на изпражненията се образуват нови вредни вещества. Токсичните вещества преминават през стените на червата и попадат в кръвта, а след това в черния дроб. От черния дроб те преминават през чернодробните съдове и долната куха вена и попадат в сърцето, след което отравят всички органи. В същото време пак през същите кръвоносни съдове токсичните вещества се изхвърлят в червата, като по този начин се затваря техният кръговрат. Нещо повече, токсините могат да се натрупват в черния дроб, замърсявайки жлъчните пътища, и да останат там за цял живот. По принцип с токсичните вещества в черния дроб се свързват други, т.нар. двойни съединения, с които те се изхвърлят през бъбреците. На бъбреците помага съединителната тъкан (връзки, сухожилия, стените на съдовете) и мазнините, които представляват допълнителен резервоар за събиране на отровите. Ако токсините постоянно проникват в организма от червата обаче, отделителните системи (бъбреците) вече не могат да се справят с тях, а съединителните и мастните тъкани се замърсяват все повече и повече. Рано или късно и тук се получава насищане, и тогава се активират други системи – фаринксът, белите дробове и накрая кожата. Последната директно сигнализира за сериозното претоварване на организма с помощта на обриви, пъпки, екземи и т.н. По този начин се получава пълна самоинтоксикация на организма.

Накратко, механизмите за саморегулиране вече не могат да се справят с натиска на токсичните вещества, последните се включват в процесите на метаболизма и се изхвърлят в червата, като по този начин постоянно повишават концентрацията на токсините в тях и унищожават останалата част от полезните микроорганизми. По този начин кръгът отново се затваря, а механичното пречистване от отпадъци, разбира се, не може да прекъсне този кръг и само за кратко време стабилизира състоянието на болния, след което всичко започва отново.

Ние наблюдавахме пациент, при който почти напълно липсваше нормалната перисталтика на червата, като този човек беше „отписан” от личния си лекар, смяташе се за безнадежден. Анализите показаха, че той има дисбактериоза от висока степен. Отстраняването ù с помощта на разработената от нас методика (за която ще разкажем по-долу) доведе до възстановяване на функционирането на храносмилателния тракт при този пациент. При друг случай една възрастна жена, страдаща от запек, беше посъветвана от лекаря си периодично да прочиства червата си, да си прави клизми в продължение на един месец в количество, равно на възрастта ù (тя беше на 60 години). В резултат на това пациентката не само не възстанови функционирането на червата си, а дори напротив, отслабна дотолкова, че актът на дефекация при нея стана невъзможен без помощта на клизма. В този случай анализите също показаха дисбактериоза от 3-4 степен. Проведеният от нас цикъл на лечение позволи на пациентката да се върне към нормалния начин на живот. Въз основа на многобройните клинични наблюдения ние получихме значителни потвърждения на факта, че хроничните колити и дисфункциите на червата дори при възрастните хора са само следствие от нарушаването на баланса на микрофлората на дебелото черво, а не тяхната причина, както е било прието да се смята по-рано. Хроничната дисбактериоза на червата може да свидетелства и за наличието при болния на потенциално предраково състояние, предизвикано от продължителното въздействие на токсините върху лигавицата и хроничното ù възпаление. По данни на учените-медици от САЩ при 89 на 100 от случаите на рак на дебелото и правото черво се наблюдава нарушение на чревната микрофлора (те не използват термина дисбактериоза). А точно Ешерихия коли, населяваща дебелото черво, произвежда редица витамини от група В, които предотвратяват непрекъснатия растеж на тъканите. Освен това средата, която се образува в дебелото черво в резултат на дисбаланса на полезната и патогенната микрофлора, както и отпадъчните продукти на гнилостните бактерии спомагат за разрушаването на тези витамини. Според нас, и ние настояваме за това, болните от хроничен колит, страдащи от дисбактериоза на червата, трябва да влизат в рисковата група на онкологичните заболявания. Важно е да се отбележи, че и в нашата страна, особено през последните години, се наблюдава увеличаване на такива случаи.

Ние смятаме, че това до голяма степен е свързано с голямото количество вносни храни на нашия пазар, които много често не са качествени и съдържат голям процент синтетични пълнители, добавки и оцветители. Вече споменахме по-горе, че нарушаването на баланса на чревната микрофлора може да доведе не само до продължително задържане на изпражненията (запек), но и до обратното – чести диарии. Парадоксът обаче е в това, че последните нанасят по-малка вреда, тъй като в организма попадат по-малко токсични вещества, отколкото при запек. В същото време обаче тези болни страдат повече от физическа гледна точка и в някои случаи са принудени да сменят работата си или изобщо да се откажат от нея. Това е естествено, тъй като честите диарии не само отслабват червата и изморяват човека, но и изхвърлят естествената чревна микрофлора, която и без това е недостатъчна. Ефективността на нашия метод за лечение при хронични диарии е по-висока, отколкото при запек. Методът се състои във възстановяване на нормалния баланс на полезните и патогенните микроорганизми в червата, което предотвратява хроничната интоксикация на организма. Още Иля Мечников справедливо е отбелязал, че чревната самоинтоксикация на организма е основната пречка за достигането на дълголетие при човека. Повечето лекари-клиницисти незнайно защо забравят за това и създават условия, които намаляват живота ни, като не вземат под внимание намиращите се на повърхността факти, които помагат не само за диагностика на редица заболявания и избора на методите за тяхната профилактика и лечение, но и за нормализирането на нарушения метаболизъм.