5. Диагностика и лечение на дисбактериозата. 5.1. Симптоматика на заболяването

Най-обективният метод за диагностика на дисбактериозата на червата е анализът на изпражненията за бактериофлора, тъй като, както вече споменахме по-горе, всеки ден с изпражненията се изхвърлят около 17 трилиона бактерии, населяващи червата. Не всички знаят обаче, че това е много тънък и трудоемък процес, който изисква не само максимална стерилност и унификация на времето за вземане на пробата, но и осигуряване на нейното съхранение, специфични температурни условия и висококвалифицирани лаборанти бактериолози. Затова на практика анализът на изпражненията за дисбактериоза, който се провежда в нашите медицински институции невинаги дава реална представа за съдържанието на съответната микрофлора в дебелото черво.

Освен това ние проведохме следния експеримент: изпратихме изпражненията на един и същи болен в две различни лаборатории в града и получихме противоречиви резултати. Затова данните от анализите, които се провеждат в лабораториите на медицинските институции, невинаги съответстват на класическата картина, което не позволява на лекарите да вземат правилно решение за същността на заболяването и да диагностицират дисбактериозата. Като се вземе предвид това обстоятелство, ние предлагаме на практикуващите лекари да обръщат основното си внимание върху клиничната картина, върху симптоматиката на заболяването, която се вижда и без микроскоп. А именно:

1) ако детето има нарушение на дефекацията както във вид на диария (дефекацията е честа, течна, пенлива, наличие на неразградени остатъци от храна, изпражненията могат да бъдат зелени), така и във вид на запек (веднъж на два и повече дни), то това са признаци на дисбактериоза; 

2) ако детето има диатеза, невродермит, екзема, хранителна или друга алергия (полиноза);

3) ако детето често боледува от ОРЗ, ОРВИ, бронхити с астматичен компонент, то на първо място то трябва да се изследва за наличие на дисбактериоза. При това може да няма промени в дефекацията. Повечето педиатри и особено детските алерголози и имунолози, разбира се, ще се учудят като прочетат това. Какво отношение има например бронхиалната астма към чревната микрофлора? Но ние вече обсъдихме това по-горе и мнението ни се споделя и от други хора. В труда на учените от Московската медицинска академия „И. А. Сечьонов”, представен на I Всеруска конференция „Дисбактериози и еубиотици”, беше показана връзката между степента на тежест на бронхиалната астма и дисбактериозата.

Доказателство за това е и големият брой деца, страдащи от това заболяване и излекувани в нашия Център. Именно излекувани. Тази дума почти не се използва вече в съвременната медицина. Лечението обикновено само влошава състоянието на болния, защото над 90% от всички заболявания са хронични, т.е. това означава, че болните не са излекувани напълно. Имахме типичен случай с едно дете на 10 години, което от 2-месечна възраст страдаше от диатеза, която към 3-годишна възраст се превърна в невродермит, а на 7 години вече представляваше екзема. Детето често боледуваше от ОРЗ, а след това от бронхити с астматичен компонент и от 8-годишна възраст му беше поставена диагноза бронхиална астма. Болестта се съпровождаше с чести нощни пристъпи на задушаване, които намаляваха под въздействието на хормонални препарати, и от екзематозни обриви върху китките и в естествените гънки на крайниците. Момчето беше регистрирано при имунолог, алерголог и дерматолог, имаше огромен списък със забранени за консумация хранителни продукти и понякога приемаше хормонални препарати. По-късно майката на детето, много смела жена, която в продължение на 10 години безпрекословно е изпълнявала указанията на лекарите, каза, че не знае какво щеше да стане с момчето, ако случайно не беше научила за метода ни на лечение и не се беше обърнала към нас за помощ. През тези 10 години на детето, разбира се, му бяха направени всички възможни анализи, необходими и незадължителни, но при това нито един специалист дори не си е помислил да прегледа състоянието на чревната микрофлора. Ние направихме бактериограма и, естествено, получихме онова, което предполагахме – дисбактериоза от IV степен: детето почти нямаше собствена полезна микрофлора. Само чрез възстановяването на нормалната микробиоценоза на дебелото черво, без специално лечение на невродермита или бронхиалната астма, детето се излекува и от тези заболявания.

Много често на практика става следното. При поставянето на диагнозата лекарят взема под внимание оплакванията на болния и резултатите от клинично-лабораторното изследване. Обикновено болният обикновено има цял набор от различни заболявания, от които лекарят избира онова, което според него е основното, а всички останали са съпътстващи. Понякога се появяват и различни усложнения, предизвикани от основното заболяване. Естествено, лекарят започва лечението от онова заболяване, което той смята за основно, като заедно с това предписва препарати срещу съпътстващите заболявания и усложненията. От тази гледна точка е много показателен следният пример. Донесоха ми бебе на 2 месеца със следните диагнози: атопичен дерматит, нарушение на обмяната на белтъчините и въглехидратите, вторичен имунодефицит, хроничен колит (забележете – бебето е на 2 месеца и е вече хронично болно!), дисбактериоза. Детето е било лекувано в същата последователност, т.е. с хормонални мехлеми, силни имунни препарати, клизми и сух лактобактерин. Ние обърнахме диагнозата с главата надолу или по-точно с главата нагоре: сложихме дисбактериозата на първо място и започнахме да лекуваме само нея. Бебето се излекува и от всички други болести. Тактиката ни е следната: в основата на всички заболявания, обусловени от нарушението на метаболизма и имунната система (а те са над 90%), ние поставяме дисбактериозата. Погрешно е обаче да се мисли, че дисбактериозата е само детско заболяване, както смятат повечето.

Дисбактериозата е заболяване, което започва при децата и продължава при възрастните. При тях, разбира се, болестта се съпровожда от още по-сериозни, но понякога много лесно поправими нарушения на функционалните системи на организма. Достатъчно е да си припомним 60-годишната ни пациентка с 20-годишен стаж на бронхиална астма, която през всички тези години е приемала хормонални препарати. Тя се обърна към нас във връзка със „съпътстващото” според нея заболяване – дисбактериозата. След провеждането на един курс на лечение, тя в продължение на 8 месеца забрави за хормоналните препарати, тъй като нямаше нито един пристъп на астма. След втория, повторен курс на лечение пристъпите не са се появявали вече в продължение на година и половина.

Когато става дума за клиничните прояви на дисбактериозата, не можем да не си припомним и друг случай. Към нас се обърна пациентката Ф., на 46 години, в тежко състояние, със следната диагноза: желязодефицитна анемия, вторичен декомпенсиран имунодефицит, хранителна алергия, полиноза, бронхиална астма, дисбактериоза. Пациентката смяташе, че е болна от около 20 години. През последните 2 години състоянието ù рязко се влошило. Пациентката отслабна с 30 кг, много често боледуваше от простудни заболявания, не можеше да консумира голям брой хранителни продукти и да приема лекарствени препарати, най-вече такива, които съдържат толкова необходимото ù желязо. Тя беше принудена да напусне работата си. Лекарската консултативна комисия дори ù определи II група инвалидност. Болната обаче се е отказала от инвалидността. През юни 1995 г. тя дойде в нашата клиника и премина двуседмичния курс на лечение на дисбактериозата по обикновената, стандартна схема. Тя беше изписана в задоволително състояние с препоръка да повтори лечението след 6 месеца. Половин година след повторното ù посещение на нашия Център при нея се наблюдаваше рязко подобрение на състоянието. При болната изчезна алергията към хранителните продукти. Консумацията на пълноценна храна ù позволи да наддаде с 15 кг. Изчезнаха и алергичните реакции (полинозата и алергията към лекарствата). Трябва да се отбележи, че веднага след възстановяването на микрофлората, само след 2 седмици съдържанието на хемоглобина в кръвта на пациентката се повиши от 78 г/л до 105 г/л без приемането на каквито и да било специални препарати, които съдържат желязо, т.е. организмът е започнал самостоятелно да усвоява желязото от храната. През шестте есенно-зимни месеца в Сибир, по време на грипна епидемия, пациентката не е боледувала нито веднъж. Не е имало нито един пристъп на бронхиална астма. Представете си какво е било учудването на имунолога, когато поредната имунограма на болната е показала пълно възстановяване на всички звена на имунната система без използването на имунни препарати. Най-важното обаче е това, че болната отново е започнала работа и е била изцяло рехабилитирана от социална гледна точка.

От другите заболявания, в основата на които по наши наблюдения лежи дисбактериозата, както вече беше показано по-горе, трябва да се отбележат хроничният колит и ентероколитът. При последния е необходимо събирането на подробна анамнеза. На практика обикновено на повърхностния въпрос на лекаря: „Дефекацията и уринирането нормални ли са?” следва същият отговор: „Нормални са!”. Както показва опитът ни обаче, над 80% от болните на въпроса какво смятат за нормално отговарят: „Както при всички, ходя по голяма нужда веднъж на 2-3 дни”. При такова „нормално” състояние, ние в 100% от случаите откриваме при тях дисбактериоза, при това от III-IV степен.

В нашия Регионален център за корекция на микроценозата при човека, който се намира в гр. Новосибирск, е създадена специална микробиологична лаборатория, която позволява чисто и коректно, при максимално спазване на необходимите условия, да се направи анализ на изпражненията за микрофлора. Резултатите от тези анализи обикновено потвърждават поставената от нас въз основа на клиничните симптоми диагноза – дисбактериоза. Но дори и правилната диагностика на заболяването въз основа на коректно проведените микробиологични изследвания все още не решава проблема напълно. Както вече казахме, дисбактериозата все още не е призната от СЗО за заболяване. Това до голяма степен определя и факта, че досега медиците не са търсили не само методите за коректната ù диагностика, но и не са търсили и методите за лечение на болните от дисбактериоза на червата.