Живите организми невинаги са съществували на Земята; те са се появили в резултат на продължителното развитие на неорганичната природа. През ранните периоди на формиране на облика на Земята всичко живо, дори ако е било донесено отвън, е щяло неизбежно да загине в резултат на смъртоносното въздействие на космическите лъчи. На Земята обаче постепенно се е формирала газова обвивка, появили са се топли първични океани и в тях са се образували високомолекулни съединения, включващи същите химични елементи както и при неживата природа, способни за самоусложняване, разпад и синтеза. Така се е появил животът. Основната му разлика с неживата природа се е състояла в обмяната на веществата, постоянното им обновяване в това сложно, но все още молекулно образувание.
След това са се появили най-простите живи организми, които все още не са имали клетъчна структура, като след доста продължително време се появяват едноклетъчните и многоклетъчните организми и се извършва диференциация на живия свят на животни и растения.
Животът и смъртта винаги са вървели ръка за ръка, те винаги са били взаимосвързани и взаимозависими. С гибелта на живите организми съставящите ги клетки и тъкани са се разрушавали до съставните си елементи, като след това от тях и новопоявилите се вещества са възниквали и развивали нови живи структури, характеризиращи се със способността за избирателност по отношение на постъпващите отвън вещества. Живите организми са приемали само необходимите им „строителни материали”.
Между другото, качественото отличие на живите процеси от процесите в неживата природа не е нещо свръхестествено, защото общите закони на мирозданието са едни и същи както за живата, така и за неживата природа. Спецификата на протичането им в живата природа обаче се състои в това, че процесите на обмяната на веществата са обратими: след изпълнението на функциите си, изходните вещества не се разрушават напълно, както в неживата природа, а се възстановяват до изходното и дори по-високо ниво.
Въпреки привидната самостоятелност на живите организми и съставящите ги органи и системи, последната е доста относителна, като живите органи и системи могат да съществуват при промяна в условията на околната среда само в определени граници, а поддържането на постоянството и стабилността в организма се осъществява с помощта на специални системи за регулиране.
Живите организми и отпадъчните продукти от техния метаболизъм постепенно са започнали да променят облика на Земята.
Какво са дебелите пластове варовик, ако не остатъци от микроорганизми, които са населявали Земята в най-древни времена? Каменните въглища са памет за древните тропически гори! Някои руди, както и нефтът също представляват продукти от дейността на живите организми. Поради тази причина, последващото развитие на живота на Земята се е осъществявало в среда, подготвена от дейността на много поколения най-прости организми на животните и растенията. Нещо повече, самото съществуване на висшите растения и животни би било невъзможно без нисшите. На тях вече не им е било необходимо да си търсят самостоятелно храна от неживата природа, защото тя сама я е подготвила за тях и по този начин им е дала възможност за по-нататъшна еволюция.
Така микроорганизмите са подготвили почвата за висшите растения, като са им осигурили органични вещества и „строителен материал” за клетките, превърнали са се в храна за животните, а мъртвите растения и животни, както и резултатите от преработването на растителната храна от животните, от своя страна, са станали храна за растителните организми.
Нещо повече, едни животни са станали храна за други, появили са се и растения хищници, станало е възможно съжителството на различните нива на живота, като някои от тях са станали взаимозависими. Всички добре знаят за лишеите, които представляват симбиоза между водорасли и гъба, съществуването на които поотделно вече е немислимо. В този смисъл, човекът също е тясно свързан с природата, той е продукт на развитието ù, живее в същия свят, в който живее и всичко живо, и представлява неразделна част от мирозданието.
В ежедневната си дейност обаче ние постоянно забравяме за това и смятаме, че на човека, като на висше същество, му е позволено да променя света по негово усмотрение, макар че самото развитие на природата и на всичко живо на Земята показва, че законите на мирозданието не могат да се променят.
Ние вече знаем какво става при неспазване на тези закони: плодородните долини се превръщат в пустини, изчезват някои видове растения и животни, като тяхното място заемат други, които в повечето случаи са бурени, вредни насекоми, гризачи и т. н.
Необходимостта от спазване на законите на природата е заложена в самата същност на живите организми и при животните това се осигурява с помощта на инстинктите, на които те непреклонно се подчиняват. Наличието на високоразвит мозък при човека обаче не му позволява сляпо да се подчинява на инстинктите. Поради тази причина единствено той в цялата жива природа се оказа способен за самоунищожение, макар че като всичко живо, той трябва да живее според законите на природата, в хармония с нея. Това трябва да се разбере, докато все още не е късно.
Какво представлява нормалното състояние на човешкия организъм, по какъв начин се изразява неговата връзка и баланс с външната природа? С тези въпроси се занимава специална наука – физиология, която е възникнала в дълбока древност в съответствие с нуждите на медицината. Наистина, как може да се излекува болният и, нещо повече, да се предотврати болестта му, без да се знае строежът на човешкия организъм и функциите на органите му? Това основно условие на медицината, известно още на древните лекари, за съжаление невинаги се взема под внимание от съвременните специалисти. Не е тайна, че дори когато се знаят „нормалните” параметри и симптомите, появили се в резултат на отклонението на функцията на съответния орган от нормалното ниво, съвременната медицина често не се замисля за причините за това нарушение, а насочва основния си удар върху отстраняването на симптома, като по този начин нарушава един от основните принципи на мирозданието – причинно-следствените отношения.
Известно е, че симптомите на повечето болести включват главоболие, повишаване на температурата, нарушения на функционирането на стомашно-чревния тракт. Това обаче не означава, че тяхната причина е една и съща. Въпреки това, лечението на коренно различни болести много често се свежда до предписване на болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства. Това, разбира се, облекчава състоянието на болния и може да се оправдае в определена степен, при условие, че не трябва да се забравя за необходимостта от отстраняване на самата причина, например на главоболието. Повишаването на телесната температура е признак за борбата на самия организъм с внесената отвън инфекция, като основните усилия на лекаря трябва да са насочени за борба именно с нея, а не с температурата, която е само симптом. Добре е, ако организмът при такова лечение самостоятелно възстановява нормалните си функции с помощта на вътрешните си резерви и възможностите на системите за саморегулиране. А ако той не може да го направи? Тогава е възможно развитието на хронично заболяване и даже смърт.
На градинарите например никога не им идва наум да мажат с мазила или да боядисват пожълтяващите листа на плодовото дърво, което се намира във фазата на цъфтене. Точно обратното, опитният градинар веднага ще започне да обработва почвата, да полива, да наторява и ще се опита да разбере причината за недостатъчното снабдяване на листата с хранителни вещества, т.е. той ще започне да „лекува” корените, а не короната. В резултат на това листата обикновено се възстановяват, растението цъфти и успешно дава плодове. При лечение на човека обаче, ние вместо да „лекуваме корените”, само „смазваме и боядисваме листата”, като по този начин понякога постигаме външното му благополучие. Човекът обаче също е дете на природата, както всичко живо на Земята и всички биохимични и физиологични процеси в неговия организъм протичат по същия начин, както при всичко живо, и се подчиняват на онези общи закономерности, които никой не може да промени.
