Бронхиалната астма е хронично заболяване на дихателните пътища, което представлява сериозен проблем за здравеопазването почти във всички страни по света. Тя поразява хора от всички възрасти, като протичането ù обикновено е тежко, а понякога дори води до фатален край. Над 100 млн. души по света страдат от бронхиална астма, като разпространеността на това заболяване при децата постоянно расте. През последното десетилетие смъртността от астма се повиши и продължава да бъде стабилно висока.
Според статистическите данни в САЩ широката разпространеност на случаите на бронхиална астма води до голямо натоварване на медицинските служби (1,8 млн. случая на повикване на спешна медицинска помощ, над 8 млн. посещения на лекари годишно и 460 хил. хоспитализации). За САЩ астмата е основната причина за хоспитализация на децата. При нас също не е много по-добре, макар че ние не разполагаме с точни данни за последните години в нашата страна. Само в Новосибирска област са регистрирани около 3 хиляди болни от бронхиална астма, като над 600 от тях са регистрирани за първи път. За сравнение, през 1994 г. новорегистрираните са били 378, а през 1993 г. – 343.
Така че това е доста неутешителна картина. В повечето страни по света грижите за болно дете означават допълнителни разходи за семейството. Когато детето боледува, майката или някой друг, който се грижи за него, трябва да отделят на детето допълнително време, което понякога е доста трудно за членовете на семейството, особено за работещите. Нощните прояви на астмата при детето водят до недоспиване и на детето, и на останалите членове от семейството. Дори ако детето постоянно получава добра медицинска помощ, нормалният живот на семейството се нарушава поради посещенията (понякога чести) на медицински институции, като това отнема много време на възрастните и ги откъсва от тяхната работа. Наличието на постоянни симптоми на болестта и тяхното изостряне значително увеличават разходите както на болния, така и на цялото общество. В САЩ например за една година учениците, боледуващи от бронхиална астма, пропускат над 10 млн. учебни дни, което им нанася голяма морална вреда, а загубите на родителите се изчисляват на почти 1 милиард долара. Децата изостават от връстниците си в училище, като са принудени да се справят не само със заболяването си, но и с допълнителните натоварвания. Помощта на семейството е много важна за болните от бронхиална астма за преодоляване на болестта. В САЩ повечето изследвани болни (до 88%) говорят за много добра подкрепа от страна на семейството. Тази подкрепа и помощ се изразява предимно в съвместно посещение на лекаря, купуване и доставка на лекарствата и осигуряване на финансова подкрепа при плащане на лечението. Освен това на болния постоянно трябва да му се напомня за необходимостта от приемането на лекарствата, да се оказва помощ при отстраняване на алергените, да му се осигурява възможност за отдих след работа и да му се обръща специално внимание. Винаги ли семейството има достатъчно сили, средства и душевни качества за това?
Бронхиалната астма е голям социално-икономически проблем, който води не само до нарушаване на развитието на детето, но и до пропуски в професионалното му образование и заетостта на милиони възрастни по целия свят. Какви са причините за появата на това тежко заболяване? Според данните на Световната здравна организация (СЗО) основната черта, характеризираща бронхиалната астма, особено при децата, е наличието на алергия при тях. Активиращият механизъм в развитието на астматичните пристъпи е присъствието на определен алерген. За водещ алерген и основен причинител на астмата по целия свят се смята домашният акар. Затова СЗО определя алергията към домашния акар като универсален проблем за здравето. Нека обаче малко да помислим. Щом акарът е домашен, можем да го наречем също „семеен”, то алергията и развитието на астма трябва да се наблюдават при всички членове на семейството. На практика обаче това не е така.
Обикновено боледува само един член на семейството и в повечето случаи това е дете. А ако в семейството има не едно дете, а две или три, а боледува само едно от тях? Какъв е проблемът? Защо само едното има алергия? Очевидно е, че в организма на детето нещо не достига, липсва защита от токсичните вещества, отпадъците от домашните животни, паразитите и т.н. Това също доказва несъстоятелността на генетичната теория за възникването на бронхиалната астма, което вече е обективно потвърдено от някои американски автори.
Другите най-разпространени външни алергени са цветният прашец, гъбите, лекарствените препарати и храната. Широко разпространено е мнението, че алергичните реакции към храната са важни причини за появата на астма, особено при децата. Връзка между хранителните алергии и развитието на астмата обаче засега не е открита и не е получила необходимото обяснение. Дори се появяват повече въпроси, отколкото отговори. Приетите към настоящия момент механизми за развитието на бронхиалната астма предполагат отстраняване на алергена, възпалението и отока, както и провеждане на антихистаминова терапия като основа за борбата с алергията. Но тази стратегия позволява да се отстрани единствено острия пристъп при болния и не предполага пълна рехабилитация. Това, според нас, се обяснява с факта, че истинските причини за възникването на бронхиалната астма засега не са известни на официалната медицина.
Като се вземе предвид казаното по-горе, можем да предположим и да се съгласим с мнението на редица американски автори, че бронхиалната астма по всяка вероятност не е самостоятелно заболяване, а може да е клинична проява на други патологични състояния. От тази гледна точка, според нас, най-голям интерес представлява анализът на характера и механизмите на нарушенията на метаболизма при болните, страдащи от дисбактериоза, тъй като според данните на редица автори, почти при всички деца, страдащи от бронхиална астма, се наблюдават промени в дефекацията (запек, диария). За съжаление това интересно наблюдение не намери по-нататъшно развитие и остана извън полезрението на изследователите. Многобройните клинични изследвания и лечението на децата, болни от бронхиална астма (над 300 души), в нашия Център и в САЩ (MedtechCenter, Inc.) по разработената от нас методика показаха, че на първо място трябва да се излекува дисбактериозата и че качествените и количествените промени в състава на чревната микрофлора могат да бъдат основна причина на такова тежко заболяване като бронхиалната астма. Лекарят, който чете моята книга, може да възкликне: „Глупости! Това е поредната авантюра и самореклама!” Не, драги колега. Това е факт, който не само е доказан с клинични примери, но и има доста логично обяснение. Аз за първи път представям схемата на механизмите за развитие на бронхиалната астма така, както аз ги разбирам, и бих искал да я обясня. Разбира се, тази таблица почти нищо не говори на хората, които не разбират от медицина. Моля за извинение читателите си и се обръщам към лекарите, в ръцете на които случайно е попаднала книгата ми. В предишните глави подробно е описана ролята на чревната микрофлора за нормалния метаболизъм, синтезата на витамините, формирането на имунната система, изхвърлянето на токсините и отровите от организма.
Дисбалансът на чревната микрофлора води до устойчиво нарушение на метаболизма в детския организъм, хиповитаминоза и хронична ендогенна интоксикация. Липсата на необходимото количество микрофлора предизвиква недостатъчно развитие на лимфоидния апарат, особено на дебелото черво (телцата на Пачини, мезентериалните и илеоцекалните лимфни възли). Почти напълно липсват клетките, които произвеждат имуноглобулини. Комплексът от антигени на чревните бактерии стимулира системите, които участват в имунните реакции. Доказано е, че при стерилните животни (при пълна липса на микрофлора) се наблюдава намаляване на имуноглобулините от фракции j и у в кръвния серум, намаляване на нивото на серумните антитела от типа IgG и IgG2 и липса на антитела IgА , наблюдава се също намаляване на нивото на гликопротеидите и лизозима, т.е. дисбалансът на микрофлората води до устойчив имунодефицит, който се влошава още повече под въздействието на ендогенната интоксикация и хиповитаминозата (вж. таблицата) Активиращият механизъм за развитието на алергията е отделянето на свободен хистамин. Причините за това състояние засега не са изяснени. С помощта на голям клиничен материал (над 1000 души) ние показахме, че при 97% от болните с различни форми на бронхиална астма от изпражненията се изолира Ешерихия коли с хистаминогенни свойства, което води до потискане на хистаминазата – ензима, който регулира синтезата на хистамина в нашия организъм, както и до производството и изхвърлянето на излишния хистамин (вж. таблицата).
Последното обстоятелство довежда до появата на алергични реакции в организма. Алергията на фона на хроничната интоксикация на организма и имунодефицита води до развитието на устойчиво възпаление на лигавицата и хиперактивност на бронхите. Напълно е възможно генетичната предразположеност на болния към алергии и бронхиална астма допълнително да поддържа състоянието на хиперактивност на бронхите, макар че по-значителна роля на наследствения фактор не се наблюдава. На фона на общата алергизация на организма и имунодефицита проникването на тригер (алерген) от всякакъв характер предизвиква алергична реакция на бронхите и вследствие на това пристъп на бронхиална астма. Така тригерите от основни рискови фактори се превръщат в причинители на обструкция на бронхите и поради това не могат да бъдат причина за развитието на бронхиалната астма. Традиционните методи за лечение на бронхиалната астма, както вече споменахме по-горе, са насочени или към ликвидиране на тригерите за отстраняване на предизвикващия фактор, или към намаляване на хистамина и предписване на бронхолитици, т.е. към отстраняване на симптомите, а не на причината.
Предлаганата от нас схема за формиране на механизмите на бронхиалната астма показва, че съществуващите в днешно време методи на лечение се свеждат само до опитите за възстановяване на нарушените звена от общата верига и не отстраняват основната първопричина за тези нарушения – дисбактериозата на чревната микрофлора. Естествено, че и ефектът от използването на общоприетите методи на лечение не е висок, защото „закърпените” звена на общата верига се нарушават отново и отново, след като пациентът спре да приема бронхолитици и антихистамини. Но бронхиалната астма не е единствената болест, лечението на която предполага ликвидиране на симптоматиката, а не изкореняване на първопричината за заболяването. Ние за първи път направихме опит за определяне и ликвидиране на причината на болестта, по-конкретно на бронхиалната астма. За ефективността на предложената от нас схема свидетелстват дългосрочните резултати от лечението на болните: в 97% от случаите бронхиалната астма се излекуваше, като на първо място ние лекувахме дисбактериозата на червата.
Предлаганият от нас метод за лечение на бронхиална астма се основава върху строга последователност на събитията, като се започне от дисбаланса на чревната микрофлора, формирането на имунодефицита, появата на Ешерихия коли с хистаминогенни свойства до развитието на алергия, възпаление и обструкция на бронхите. В резултат на това се появява бронхиалната астма. Признанието на нашата гледна точка от страна на световната медицинска общественост ще позволи не само да се преразгледат механизмите на бронхиалната астма, но и да се избавят болните от това тежко заболяване, да се излекуват напълно, а не само временно да се облекчи тяхното състояние.