7.3. Белтъчини. 7.4. Мазнини. 7.5. Въглехидрати.

7.3. БЕЛТЪЧИНИ. 
Белтъчините са сложни полимери, съдържащи азот и изградени от различни аминокиселини. Съставът на тези аминокиселини е различен за всяка белтъчина, защото белтъчините в чист вид не се усвояват от организма, те трябва да се разградят на съставните си части – тухличките, с помощта на които клетката синтезира собствена белтъчина. Белтъчините са около 15-20% от тъканите в организма и представляват изключително важна тяхна част. Белтъчините не са еднакви по състав и свойства не само за различните видове животни и растения, но и в различните клетки и тъкани на един и същ организъм. Те стоят в основата на ензимите, антителата, хемоглобина в кръвта, повечето хормони, образуват сложни комплекси с витамините.

Белтъчините влизат в различни съединения с мазнините и въглехидратите и при разграждане могат да се превръщат в мазнини и въглехидрати. По този начин до известна степен може да се елиминира дефицитът на тези продукти в първичната храна. В животинския организъм белтъчините се синтезират само от аминокиселините и техните компоненти и не могат да се синтезират от неорганичните съединения, мазнините и въглехидратите, затова за организма е много важно наличието на продуктите на белтъчините в хранителния режим. На света не съществува единна представа за количествените характеристики на нормите за нуждата на човека от белтъчини. Още повече за допълнителната синтеза на аминокиселините в червата чрез функционирането на населяващата ги микрофлора. Когато задоволяваме потребностите на микробите, те могат да ни изхранят.

Все пак е известно минималното количество на белтъчините в храната, необходимо за попълването на разрушаващите се белтъчини в организма. То е 30 г белтъчини на ден. Това количество обаче не е достатъчно. Мазнините и въглехидратите оказват влияние върху изразходването на бетъчините над минимума, като по този начин намаляват разграждането на белтъчините (т.е. усвояването им) 3-3,5 пъти. За възрастен човек при консумация на смесена храна, съдържаща мазнини, бетъчини и въглехидрати и при тегло от 70 кг, нормата от белтъчини достига 100 г на ден. Пълното осигуряване с белтъчини на организъм, извършващ лека работа, обаче е 105-125 г на ден, а при много тежка работа – до 220-230 г. Затова е общоприето продуктите, съдържащи белтъчини, да са не по-малко от 17% от цялата храна.

7.4. МАЗНИНИ
Мазнините са вещества, образувани от съединенията на глицерина и мастните киселини. Физиологичната роля и значимостта на тези вещества са разнообразни – те са необходими за изграждането на структурните елементи на биологичните тъкани, участват в регулирането на повечето процеси при функционирането на организма. Някои мазнини съдържат витамини, например животинските мазнини осигуряват на организма витамините А и Д, а растителните – витамин Е.

Източникът на мазнините в организма са мазнините в храната, които се всмукват в червата. Освен това в организма се образува голямо количество мастни вещества при прекалено голямо количество въглехидрати в храната. Те могат да се синтезират в малки количества и от белтъчините.

Общото количество на мазнините в човешкия организъм не трябва да превишава 10-12% от телесното тегло. Именно това трябва да се има предвид при определянето на дневния хранителен режим, тъй като при консумация на храна с голямо количество мазнини (и дори въглехидрати!), част от излишните мазнини се натрупва в подкожните тъкани, заобикалящи вътрешните органи. Тези резерви, разбира се, могат да бъдат дори полезни, защото те се използват от организма при охлаждане и гладуване като източник на допълнителна енергия. До 80% от енергията, която се изразходва при продължителна тежка физическа работа се освобождават в резултат на окисляването на мазнините и продуктите на техния разпад. Олиото, кравето и рибеното масло се усвояват от организма на 97-98%, телешката и агнешката мазнина по-малко – до 90%. При физическа работа храната на възрастен човек трябва да съдържа не по-малко от 70-75% животински и 25-30% растителни мазнини. Количеството на мазнините трябва да е около 17% от общото количество на консумираната храна, приблизително 100 г на ден, а при физическа работа 115-160 г. Прекалено голямото количество мазнини обаче пречи на храносмилането, 2-3 пъти намалява физическата работоспособност, да не говорим за затлъстяването и нарушението на естествения метаболизъм в организма.

7.5. ВЪГЛЕХИДРАТИ
Въглехидратите са вещества, които не се синтезират в организма на човека и животните, а попадат в него при консумация на растителни храни. В животинските организми съдържанието на въглехидратите е до 20% от сухото тегло.

Средната дневна потребност от въглехидрати при възрастен човек е около 500 г, а при интензивна физическа работа е много по-голяма – до 700-1000 г. Дневното количество на въглехидратите трябва да е около 60% от общото количество на храната. Най-важните източници на въглехидрати в храната са скорбялата и различните захари. Най-добре се усвоява глюкозата, съдържанието ù в кръвта трябва да се поддържа на постоянно ниво (0,10,12%). В противен случай се появява много сериозна болест, наречена захарен диабет, която се обуславя от нарушенията в обмяната на въглехидратите.

Тук трябва да си припомним регулиращата роля на чревната микрофлора за обмяната на веществата в организма! Не трябва обаче да забравяме, че именно въглехидратите са главният източник на енергия в организма и осигуряват нормалното функциониране на неговите системи. Освен това обмяната на въглехидратите оказва значително влияние върху обмяната на белтъчините, мазнините и водата в организма.